реклама
Към сватбения кортеж се приближи едно малко момиченце с букет от маргаритки и помоли за стотинка… Но булката случайно забеляза една СТРАННА ДЕТАЙЛ в косата ѝ и не можа да повярва на очите си… … … ???
Момичето беше на седмото небе от щастие и веднага се съгласи. И ето го днес този незабравим и важен ден за всяка жена – тя се омъжва.
Младоженците излизат от ритуалната зала. На ръката ѝ проблясва златната брачна халка, качват се в луксозния бял лимузин със Сережа и се готвят да отидат в ресторанта. Там вече ги чакат гостите.
Изведнъж някой почука на прозореца на колата. Учудената Люба го спусна.
Пред нея стоеше малко момиченце, около седемгодишно, толкова слабичко и бедно облечено, че очите ти се насълзяваха. Несмело подаде малък, но много красиво изплетен букет от маргаритки и попита:
— Лельо, не искате ли да купите за късмет? Съвсем евтино, само сто гривни.
Люба не се сдържа и купи букета, подавайки на момиченцето пари от портмонето си.
И тогава забеляза косата ѝ.
Там имаше нещо, от което всичко в нея ЗАМРЪЗНА.
Просто не можеше да повярва. Люба изскочи от лимузина, дръпна малкото момиченце настрани и тихо я ПОПИТА… … … ???
— Как… как е възможно това? — прошепна Люба, гласът ѝ потреперваше.
Момиченцето я погледна с големите си, изплашени очи.
— Как се казваш? — настоя Люба.
— София… — отвърна детето несигурно.
Ръцете на Люба затрепериха още повече. Тя вдигна трепереща ръка и внимателно отметна кичур от косата на момичето. Там, между тънките златисти нишки, проблясваше… малък сребърен медальон.
Същият, който Люба беше загубила преди седем години.
Медальонът, който принадлежеше на изчезналата ѝ по-малка сестричка.
Дъхът ѝ секна.
— София… — едва успя да прошепне. — Откъде имаш този медальон?
Момичето сви рамене.
— Не знам, лельо. Винаги съм го имала.
Люба не можеше да повярва. Очите ѝ се напълниха със сълзи. В главата ѝ изникнаха спомените за онази ужасна нощ преди години, когато малката ѝ сестра беше изчезнала безследно. Търсиха я навсякъде. Полиция, доброволци… Но напразно.
А сега тя стоеше тук, пред нея, хилава, гладна, облечена в дрипи…
Люба не се сдържа. Хвърли се към момичето и я прегърна силно.
— София, аз съм! Аз съм твоята сестра!
Малкото момиче замръзна. После бавно, сякаш се опитваше да си спомни нещо дълбоко заровено в паметта си, прошепна:
— Л… Люба?
Булката кимна през сълзи.
От лимузината излезе Сережа, изненадан, но веднага разбра, че се случва нещо изключително важно.
— Какво става, любов моя? — попита той, като обгърна Люба с ръка.
Тя се обърна към него със сияещи от щастие очи.
— Намерих я, Сережа! Намерих моята малка сестричка!
Гостите ги чакаха в ресторанта, музиката звучеше, но за Люба този ден стана още по-незабравим.
Защото не просто се омъжи.
А върна у дома най-ценния човек, когото някога беше загубила.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
