реклама
Величественият Рим беше не само арена за гладиаторски битки и политически интриги, но и място, където жените се научиха умело да използват законите в своя полза. Един от най-любопитните епизоди в социалния живот на древните римляни бил ежегодният „бяг“ на жените от техните мъже за три дни. Но защо го правели? Потърсихме отговор в историята и открихме нещо наистина интересно.
Към I век пр.н.е. Рим не преживявал най-добрите си времена. Самият император Октавиан Август забелязал моралния упадък на аристокрацията и започнал да търси причините за социалната деградация. Той се вслушал в идеите на историка Салустий, според когото виновни били алчността, кариеризмът и егоизмът. Младите хора все по-често отхвърляли идеята за семейство и деца, предпочитайки свободата и удоволствията.
За да промени ситуацията, Август решил да укрепи института на брака чрез закони. Той се опрял на разсъжденията на политика Квинт Цецилий Метел, който смятал, че бракът е макар и тежко, но необходимо зло, без което държавата ще се разпадне. Така се появили първите радикални законодателни реформи: ергените били лишавани от правото да заемат важни длъжности, а семействата с деца получавали различни привилегии.
Мъжете до 60 години и жените до 50 били задължени да встъпят в брак. Неомъжените и бездетните били ограничавани в правото им да наследяват. Аристократите не можели да се женят за жени от по-ниските слоеве на обществото, а за изневяра се предвиждали сурови наказания – включително смърт за прелюбодейката и нейния любовник.
Но, както често се случва, строгите правила подтикнали римляните да търсят заобиколни пътища. Най-съобразителни се оказали жените.
Според „Законите на дванадесетте таблици“, действащи тогава в Рим, ако една двойка живеела заедно под един покрив в продължение на година, тя вече се считала за свързана с брачни (и съответно законни) връзки. Но ако жената напуснела дома поне за три дни, в юридически смисъл тя преставала да бъде омъжена. Именно това правило се превърнало в удобна вратичка, която ежегодно използвали хиляди римлянки.
Те напускали дома за три дни, отивайки при роднини, приятели или дори на кратко пътуване. Формално това било временно прекъсване, но на практика позволявало на жените да не попадат в пълна правна зависимост от мъжа. Този трик използвали особено онези, които живеели в съжителство, но не искали официален брак.
Защо жените избягвали брака?
На пръв поглед законите на Октавиан Август им давали известни гаранции – разводът бил разрешен, брачните договори защитавали имуществото им, а намесата на роднините на мъжа била ограничена. Но реалността била по-мрачна. За много римлянки официалният брак оставал неизгодна и дори опасна сделка, и ето защо:
— Загуба на правна независимост – в брака жената попадала под властта на съпруга, което означавало загуба на правото да се разпорежда със собственото си имущество, да сключва сделки и да участва в съдебни дела без неговото съгласие.
— Морален контрол и двойни стандарти – за изневяра жената рискувала живота и честта си, докато мъжката изневяра се пренебрегвала от закона.
— Юридически ограничения – дори в бракове, при които жената не преминавала под пълната власт на мъжа, тя често имала нужда от мъжки настойник, за да води делата си.
— Социални и битови задължения – бракът изисквал от жената да управлява домакинството, да ражда деца, да се подчинява на съпруга си и да отговаря на очакванията на обществото.
— Риск от загуба на статус и подкрепа – при развод или смърт на съпруга жената можела да остане без защита и без възможност да възвърне предишното си социално положение, особено ако вече нямала силно семейство зад гърба си.
Годишният „тридневен бяг“ се превърнал във форма на протест – начин да се запази личната свобода и да се избегне бюрократичният капан. Това бил своеобразен женски бойкот, който не нарушавал закона, а всъщност умело го използвал.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
