реклама
—Добро утро, господине! —поздрави с усмивка Марио, вежливо и с надежда в гласа.
Мъжът зад волана — облечен в скъп костюм бизнесмен — го изгледа с пренебрежение, сякаш присъствието на Марио го дразнеше дълбоко.
Но Марио не се обезкуражи. Със спокоен и искрен тон продължи:
—Съпругата ми и аз изработваме дрехи ръчно. Имам качествени ризи на достъпни цени. Удобни са и издръжливи.
Мъжът погледна бегло към малкото щандче и ценовата листа, закачена на видно място. Извърна устни с отвращение и отговори с насмешка:
—Това ли ви е цената? —попита с язвителен тон— Не, благодаря. Аз нося само луксозни марки.
Кожата ми е чувствителна. Обличам само доказани брандове. По-добре да умра, отколкото да нося нещо толкова евтино. Махай се от пътя ми!
Марио наведе глава. Думите го боляха, но не изпусна нервите си. Отвърна спокойно:
—Както кажете, господине. Пожелавам ви хубав ден.
Върна се към ъгъла си, натъжен, но с усмивката все още на лицето си. Усмивка, която бе резултат от дълги дни на търпение, труд и вяра, че уважението винаги се отплаща.
Минаха няколко седмици.
Андрес — същият онзи надменен бизнесмен — бързаше към изключително важна делова среща. От нея зависеше бъдещето му в компанията. Бе облечен в най-добрия си костюм и снежнобяла вносна риза.
Но, както често се случваше по тази улица, трафикът беше ужасен. Часовникът тиктакаше безмилостно.
Докато шофираше напрегнат, отпи от чашата си кафе. И в следващия миг — колата подскочи рязко в дупка. Горещата течност се разля и остави голямо петно точно върху ризата му.
Разярен, Андрес удари с юмрук по волана. Погледна часовника си. Не можеше да се върне у дома, нито да избяга от задръстването.
И тогава погледът му се спря на нещо познато.
От дясната страна, на ъгъла, стоеше малък тент. Ризи, окачени на закачалки. И зад тях — същият уличен продавач, когото преди време бе унижил.
Марио говореше кротко с възрастна жена. Излъчваше спокойствие и достойнство.
Андрес нямаше друг избор.
Излезе от колата и се запъти бързо към щанда.
—Господине! —викна задъхан— Нуждая се от бяла риза. Разля ми се кафе. Много е спешно. Моля ви, дайте ми една веднага!
Марио го позна веднага. Нямаше вече слънчеви очила. Нямаше високомерие. Само един разтревожен човек, видимо притеснен.
—Ах, вие сте онзи господин, който твърдеше, че доброто облекло трябва да бъде скъпо — каза Марио спокойно, но с твърд глас— Този, който предпочита да умре, отколкото да плати малко.
Андрес преглътна тежко и избягна погледа му.
—Само ризата… това е всичко, от което имам нужда —отвърна тихо.
Погледна цената, извади пари и ги подаде, но Марио не ги прие.
—Ще ви напомня думите ви: че дрехите, които носите, трябва да струват скъпо. Затова днес ще ви я продам тройно по-скъпо.
—Тройно? За риза без марка?
Марио въздъхна дълбоко. Извади бяла, прясно изгладена риза и му показа ръчно зашита етикета: **M\&M Confecciones**.
Андрес стисна зъби. Изглеждаше, че ще спори, но времето го притискаше. Плати.
—Добре. Доволен ли сте?
—Не става дума за доволство —отговори Марио меко— Благодаря за покупката. Обещавам ви, че няма да съжалявате.
Андрес се върна в колата, преоблече се набързо и потегли.
Тази сутрин пристигна навреме. Срещата мина отлично. А ризата, която някога бе осмял, се оказа по-издръжлива, отколкото очакваше.
**ЗАПОМНИ:**
Нито една марка не струва повече от усилието, вложено с ръце и сърце.
Няма по-достойна дреха от тази, създадена с честен труд, без да вреди никому.
**Уважавай всеки човек в живота си:**
Уличния търговец.
Човека, който работи с ръцете си.
Онзи, който ти се усмихва, без да те познава.
Защото уважението не струва нищо, но казва всичко за това кой си ти.
И никога не забравяй:
**Светът се върти.**
И един ден можеш да се озовеш точно на мястото на този, когото днес презираш.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
