реклама
Млада девойка в къси шорти се опита да привлече вниманието на мъжа ми – но аз ѝ дадох урок 😱😱
Отдавна мечтаехме с мъжа ми за почивка, но все не успявахме да я осъществим. И ето — чудо! — намерихме няколко свободни дни. Билетите за самолета взехме буквално в последния момент, затова местата ни се паднаха в различни редове. Не се притесних особено — важното беше, че ще бъдем заедно на морето. Няколко часа отделно в самолета не са болка за умиране.
Влизам в салона, търся си мястото. Поглеждам към мъжа ми и забелязвам кой е седнал до него. Младо момиче — на около двайсет, с ултра къси дънкови шорти, яркочервено червило и мигли като ветрило.
Аз не съм ревнива, затова си казах: „Няма проблем, нека си стои там.“
Само че около половин час след излитането усетих, че нещата отиват в неприятна посока.
Тя кокетничеше, шепнеше му нещо, смееше се на всяка негова дума, макар че той отговаряше едносрично. От време на време „случайно“ докосваше ръката му, молеше да ѝ помогне да вземе вода или да измъкне чантата ѝ изпод седалката.
Мъжът ми се държеше като джентълмен, но без капка интерес. Всичко изглеждаше под контрол, докато момичето не метна дългите си крака върху облегалката на стола пред тях — точно пред лицето му, сякаш нарочно показваше всяка линия от тялото си.
Тогава ми кипна. Реших, че няма да търпя повече и ще ѝ дам урок.
Станах, тръгнах бавно по пътеката с чаша кафе в ръка. Когато стигнах до техния ред, се усмихнах мило, наведох се към мъжа си и го целунах по бузата. Но… уж случайно, ръката ми „се разклати“.
— Ох… извинете, моля — прошепнах, докато капка горещо кафе падна върху бедрото ѝ.
Момичето подскочи като ужилено.
— Вие нормална ли сте?! — изкрещя тя, обръщайки погледите на всички наоколо. — Това са ми чисто нови шорти!
Аз продължих да се усмихвам спокойно:
— О, да, забелязах ги. Целия полет така старателно ги демонстрирахте, че трудно можеше да не обърне човек внимание. Но може би сега ще седнете както подобава?
Тя изсумтя, извади от чантата си анцуг и с демонстративен шум се отправи към тоалетната да се преоблече.
Мъжът ми ме изгледа с изражение, сякаш искаше да каже: „Ти си невероятна“. Аз просто седнах на мястото си и за първи път през полета спокойно разлистих списанието.
⚠️ Дисклеймър: Историята е художествена и има изцяло илюстративен характер. Всяка прилика с реални лица или събития е случайна.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
