реклама
Валери пожертва интервю за работа, за да спаси възрастен мъж, който падна насред оживена улица в Чикаго! Но когато влезе в офиса, почти ѝ прилоша от онова, което я очакваше там…
Валери отвори портфейла си, преброи няколко смачкани банкноти вътре и въздъхна дълбоко. Парите ѝ бяха на привършване, а намирането на прилична работа в Чикаго се оказа далеч по-трудно, отколкото някога си беше представяла. Наум си прехвърли какво имат най-належащо, опитвайки се да укроти лудо биещото си сърце. Във фризера имаше пакет пилешки бутчета и няколко замразени бургера. В килера бяха останали ориз, паста и една кутия с пакетчета чай. Засега разчиташе на един галон мляко и един хляб от близкия магазин.
— Мамче, къде отиваш? — попита малката Теса, изскачайки от стаята си, а големите ѝ кафяви очи тревожно търсеха лицето на Валери.
— Не се тревожи, съкровище — отвърна Валери, принуждавайки се да се усмихне, за да прикрие безпокойството. — Мама просто отива да търси работа. Но познай какво? Леля Зоуи и синът ѝ Паркър скоро ще дойдат на гости при теб.
— Паркър ще дойде ли? — възкликна радостно Теса и започна да пляска с ръце. — Ще доведат ли Муфин?
Муфин, раираният котарак на Зоуи, беше пухкава топчица, в която Теса беше влюбена. Зоуи, тяхната съседка, се беше съгласила да наглежда момиченцето, докато Валери отиде на интервюто за работа в центъра на града в компания за хранителна дистрибуция. Пътуването до офиса в Чикаго означаваше дълга комбинация от автобус и влак, по-дълго дори от самото интервю.
Бяха минали повече от два месеца, откакто Валери и Теса се преместиха във „Ветровития град“. Валери се обвиняваше за тази импулсивна стъпка: да преобърне живота с малко дете, да похарчи почти всички спестявания за наем и храна, залагайки всичко на надеждата, че ще намери работа бързо. Но трудовият пазар в Чикаго беше безмилостен. Въпреки двете висши образования и непоклатимата ѝ решимост, стабилна работа изглеждаше недостижима. В родния им малък град Пеория, щата Илинойс, на нея разчитаха майка ѝ Линда и по-малката ѝ сестра Ема: тя беше опората на семейството. Те не можеха да се справят без нея.
— Муфин ще си остане у тях, миличка — каза нежно Валери. — Не обича да пътува. Но скоро ще отидем при леля Зоуи и ще можеш да го гушкаш колкото искаш.
— И аз искам коте! — намуси се Теса и скръсти ръце.
Валери леко поклати глава и се усмихна тъжно. Теса винаги реагираше така, когато ставаше дума за животни. В Пеория, при баба Линда, бяха оставили своя кльощав черен котарак Шадоу и дребното лаещо кученце, наречено Пийнът. Теса играеше с тях всеки път, когато ги посещаваха, и сега ужасно ѝ липсваха.
— Съкровище — обясни Валери, — ние тук живеем под наем. Хазяинът не позволява домашни любимци.
— Дори златна рибка? — изненада се Теса и вдигна вежди.
— Дори рибка.
На този етап въпросът с домашните любимци беше далеч от първостепенните тревоги на Валери. Всичките ѝ мисли бяха за едно: да намери работа. Последните спестявания изчезваха пред очите ѝ, а всеки нов ден носеше нова вълна тревога. Поне беше предплатила шест месеца наема, но това почти я бе оставило без средства.
Звънецът на вратата изтръгна Валери от мислите ѝ. На прага стояха Зоуи и петгодишният ѝ син Паркър. Както винаги, Зоуи държеше в ръка кутия с домашни шоколадови бисквитки и парче от прочутия лимонов пай на майка си. Подобно на Валери, и тя беше самотна майка, но живееше при родителите си в малък апартамент недалеч. Да събереш пари за собствен дом в Чикаго беше почти като да спечелиш от лотарията.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
