реклама
Питър и Виктория бяха очарователна двойка, която се харесваше на всички в квартала. Двамата приятели от детинство се запознават в детската градина, а когато са достатъчно големи, за да разпознаят любовта, се обвързват един с друг.
Така двамата най-добри приятели стават съпруг и съпруга. Връзката им беше от най-добрия вид; нямаше спорове и те никога не оставяха дребните си караници до следващия ден. Едно от правилата им беше, че всички разногласия трябваше да бъдат разрешени, преди двамата да си легнат.
Петър беше интровертен човек с много гъвкав характер, докато съпругата му беше упорит екстроверт, който предимно казваше всичко в отношенията им. Те били идеалната двойка и когато и двамата били на тридесет години, се родило първото им дете и те го нарекли Павел.
След раждането на сина им те сякаш станаха още по-близки и хората се усмихваха, когато виждаха колко много се обожават един друг и детето им не оставаше настрана от тази любов.
Те му давали много любов, но когато момченцето пораснало, започнали да забелязват някои неща; детето им изобщо не приличало физически на нито един от тях.
Разбира се, те не стигнали до този извод веднага. Отначало натискът бил върху Петър. Приятелите му започнали да се шегуват, че синът му не прилича на него.
„Трябва да имаш много лоши гени“. – каза един ден един приятел.
На Питър никак не му харесваше, когато хората говореха такива неща; не само че се чувстваше ужасно, но и подобни изказвания насаждаха в главата му мръсни мисли, които не трябваше да бъдат там. Въпреки това не можеше да отрече, че приятелите му са прави. Често гледаше сина си и не виждаше в него и следа от себе си.
Отношенията на Петър със сина му бяха отлични; всъщност момчето го обичаше. Въпреки това всеки път, когато бяха заедно, а това се случваше често, Питър не можеше да не се замисли дали не е прав за болните шеги на приятелите си. Въпреки това той никога не казвал на съпругата си за това, страхувайки се от нейната реакция.
Няколко години по-късно това станало още по-очевидно – Пол не бил дете на Петър. Питър щеше да се засмее на шегата, ако синът му приличаше на Виктория, защото тогава наистина щеше да става въпрос за лоши гени, но на четири години момчето не приличаше на нея, което означаваше, че е замесен някой друг.
Други роднини на Питър и Виктория, които ги посещавали редовно всяка година, първи повдигнали въпроса. Те също забелязали, че детето много се различава от родителите си.
„Е, знаете ли, децата растат и се променят с времето, сигурна съм, че след няколко години ще прилича на силния си баща“. – каза Виктория.
„Виктория е права“ – подкрепи я Питър. Ако имаше някаква истина във възможността Пол да не е нейно дете, тя не искаше цялото семейство да знае, докато не беше готова да им каже. Пакети за семейна почивка
Седем години по-късно вече нямаше съмнение. Пол не приличаше на родителите си и на техните роднини. Една вечер Петър събрал смелост да попита съпругата си директно.
„Имам ти пълно доверие, Вик“, каза той. – започна тя. „Но тази вечер трябва да знам истината. Пол мое дете ли е?“
Съпругата му си мислеше същото, така че когато той я попита, тя се почувства в капан. Отговорът ѝ беше със сарказъм: „Разбира се, че е с друг мъж, защото аз съм ти изневерявала през целия си зрял живот“.
Питър не оценил сарказма, затова тайно си направил ДНК тест през същата седмица. Резултатите потвърдиха, че той не е биологичният баща на момчето, което силно го разгневи. „Току-що му направих услуга, а той така ми се отплаща?“ – Питър бил бесен.
Същата вечер се прибрал вкъщи, решен да се конфронтира със съпругата си, но когато видял, че Виктория помага на сина им с домашните му, трябвало да се успокои.
Не искаше момчето да стане свидетел на това, което щеше да се случи, затова го изпрати навън да играе с другите деца на двора. Щом детето излезе навън, Питър представи резултатите от ДНК теста и обвини Виктория в изневяра.
Тя е шокирана, първо от наглото му обвинение, и второ от това, което й казват резултатите: че бебето всъщност не принадлежи на Петър.
Но как би могло това да е вярно? В края на краищата Питър е единственият мъж в живота ѝ – как би могъл да не е баща на сина ѝ?
– Е, щом ти не си бащата, значи и аз не съм майката! – изръмжа Виктория.
Питър не ѝ повярва и двамата си легнаха ядосани.
На следващия ден Виктория отива да си направи ДНК тест и когато резултатите се връщат, се оказва, че тя също не е биологичен родител на детето.
Виктория е напълно объркана от резултатите, а когато разказва за това на съпруга си, той също е шокиран. Двамата седнали да обсъдят ситуацията и решили да се върнат в болницата, където тя родила сина им.
Тя ги насочила към член на персонала, който обещал да разгледа въпроса. Той каза, че е възможно единият или и двата теста да са били погрешни, но ще се опита да разгадае загадката.
Питър и Виктория се прибрали у дома и направили всичко възможно, за да гарантират, че бебето няма да усети нищо от случилото се. Не се отнасяха с него по различен начин, обичаха го все така – той беше момчето, което бяха отгледали в продължение на седем години, и това нямаше да се промени.
Седмица по-късно с тях се свързал болничен служител. Намерила два документа – един на тяхното дете, което било прибрано у дома, и друг на друго момче, родено в същия ден.
Оказало се, че двете деца са били случайно разменени при раждането и другата двойка несъзнателно е взела вкъщи биологичното дете на Питър и Виктория.
Това беше шокиращо откритие, но и облекчение: никой от двамата не беше изневерил.
Двамата са решени да намерят семейство, което да отгледа истинското им дете, въпреки че не е лесно, тъй като са минали години, откакто са го правили.
След няколко месеца търсене най-накрая намерили семейство и им разказали какво са открили. Те били смаяни
Питър и Виктория се запознават и със своя син. Момчето се казваше Кевин и много приличаше на Питър.
– „Сега знам, че нямам слаби гени“ – промълви си Питър, когато видя Кевин за първи път.
Двете семейства щяха да разменят децата си на мига, но бяха толкова влюбени в момчето, което отглеждаха, че не можеха да го направят.
В крайна сметка заедно решиха, че ще останат в близки отношения и ще отглеждат децата, както винаги са го правили – като семейство, избрано от съдбата, но отгледано в любов.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
