реклама
По време на погребението, точно когато ковчегът беше готов да бъде поставен в катафалката, се случи нещо необичайно — внезапно се появи кон.
Белоснежен, запъхтян, с кал по хълбоците, но с живи, тъжни очи, животното се приближи бавно към хората, а след това — направо към ковчега. Това, което последва, остави всички без думи.
След смъртта на стопанина си конят избягал от обора същия ден. Никой не разбрал накъде е тръгнал — близките били погълнати от подготовката за погребението и нямали време да го търсят. В продължение на два дни никой не го видял.
Ала животното явно почувствало загубата. Двамата били неразделни почти десет години — той го отгледал от малко жребче, разговарял с него, хранил го от ръка, лекувал го, когато се разболеел. Конят познавал гласа му, походката му, дори настроението му.
И ето, настъпил денят на последното сбогуване. Хората стояли край гроба, плачели, спомняли си покойния. Тъкмо когато няколко мъже повдигнали ковчега, за да го поставят в катафалката, от посока на гората изскочил същият този бял кон.
Той рязко спрял, изцвилил силно, сякаш настоявал да му направят път. Присъстващите инстинктивно се отдръпнали. Конят пристъпил уверено напред, доближил се до ковчега, навел глава и направил нещо, което накара всички да затаят дъх.
Животното допряло муцуната си до капака, изфиркало тихо и сякаш започнало да хлипа. Настъпила пълна тишина — дори вятърът утихнал.
След няколко минути, като че ли разбрал, че стопанинът му няма да се върне, конят издал нисък, протяжен звук, напомнящ стенание, и тропнал с копито в земята. Никой не успял да сдържи сълзите си.
Когато двигателят на катафалката бил запален, животното не отстъпило — напротив, застанало точно отпред, преграждайки пътя. Трябвало да изчакат, докато само реши да се отдръпне. Но дори след това конят тръгнал след автомобила — крачка по крачка, тичайки след него, докато накрая не паднал изтощен край пътя.
По-късно хората разказвали, че дълго след това той стоял на същото място — неподвижен, без да яде и без да мърда, гледайки в далечината, сякаш все още чакал любимият му стопанин да го извика по име.
Текстът е художествена измислица. Всякакви съвпадения с реални лица или събития са напълно случайни.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
