реклама
Малки гости от гората
В едно малко градче, сгушено сред зелени хълмове и гъсти гори, живееше обикновено семейство: Анна, съпругът ѝ Сергей и верният им пес на име Бим. Бим беше едър, козинест пес с добри кафяви очи и неизчерпаема енергия.
Той обожаваше дългите разходки из гората, където можеше на воля да тича, да подушва всеки храст и да гони катериците. Стопаните му бяха свикнали с неговите номера — да довлачи у дома стари кости или разни разнищени пръчки, — но случилото се в една есенна вечер преобърна живота им с главата надолу.
Всичко започна с обикновена разходка. Сергей, както винаги, сложи повода на Бим и се отправи към гората, за да може песът да се поразтъпче преди вечеря.
Денят бе прохладен, с лека мъгла, която се стелеше ниско над земята и придаваше на гората загадъчен вид. Бим, по навик, обикаляше в кръг — ту изчезваше зад дърветата, ту се връщаше с тържествуващ лай. Сергей не се тревожеше особено — Бим познаваше пътя към дома и никога не се отдалечаваше много. Но този път нещо беше различно.
Когато Бим се върна, Сергей забеляза, че песът се държи странно. Не подскачаше както обикновено, не настояваше да му хвърлят пръчка, а се движеше бавно, сякаш се бояеше да не отърси нещо.
На гърба му, сред гъстата козина, се гъмжеше нещо дребно, едва забележимо.
Сергей се вгледа и застина: върху Бим бяха полепнали три миниатюрни същества, не по-големи от човешка длан, с лъскава, почти прозрачна кожа и огромни, светнали очи. Те се вкопчваха в козината и издаваха тихи мелодични звуци, напомнящи птиче чирикане…
— Бим, какво е това?! — възкликна Сергей, но песът само го погледна виновно и легна на земята, сякаш канеше странните гости да слязат.
Сергей, стараейки се да не изпада в паника, внимателно хвана Бим за повода и побърза към дома. В главата му вихреха мисли: какви са тези същества? Откъде са се взели? Да не би да са някакви редки животни? Или… нещо съвсем не от този свят? Той дори не знаеше как да го обясни на Анна.
Щом прекрачиха прага, Анна веднага усети, че с мъжа ѝ и кучето има нещо нередно.
Бим, който обичайно се втурваше право към купичката с вода, тихо се сви върху килимчето до вратата, а Сергей изглеждаше така, сякаш беше видял призрак.
— Сережа, какво се е случило? — попита Анна, приближавайки се.
И тогава ги видя. Малките същества, които дотогава бяха слезли от гърба на Бим, вече седяха на килимчето и я гледаха с огромните си очи. Не изглеждаха заплашителни — по-скоро любопитни, — но самият им вид навяваше тръпки.
— Те… те… Бим ги донесе — успя само да прошепне Сергей.
Анна, по професия ветеринар, моментално се овладя. Надяна ръкавици, взе фенерче и започна да преглежда странните гости. …
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
