реклама
Един тесен слънчев лъч пробиваше стария селски двор, където растеше Пашка – момче без баща, отгледано от майка и баба. От малък мечтаеше за армията и да защитава честта си, макар връстниците да му се подиграваха. Майка му го тласкаше към музика и рисуване, убеждавайки го, че умът е по-важен от юмруците. Пашка обаче тайно се готвеше физически, защото вярваше, че един ден ще служи.
На 18 реши да промени живота си. Майка му беше събрала документи за освобождаване от наборна служба, но той ги изгори и се записа в десантните войски. Малко преди изпращането успя да прошепне на майка си по телефона само три думи: Мамо, заминавам на война.
Вместо рутинна служба го пратиха на фронта. Куршум го рани в окото – същото, което като дете бе ударено от отскочила играчка. Приведен в столичен военен болничен, той оцеля, но загуби паметта си. Без документи и име, след края на войната се оказа никой насред големия град.
С добрата си форма и белезите по лицето бързо привлече внимание. Жена го уреди във фирма Мъж за час. Освен дребни ремонти някои клиенти търсеха и утеха. Пашка, вече познат като Александър, стана търсен от богат клиентски кръг, събра пари, дори оглави филиал в спокоен град край столицата. За специалните поръчки имаше кодова фраза: Трябва да оправя тавана.
Десет години по-рано майка му Тамара не бе получила некролог, само известие, че синът е изчезнал. Тя остаря от тревога, домът ѝ се разпадаше, дъждът капеше през покрива. Съседката я убеди да повика майстор. По невнимание тя произнесе кодовите думи и именно Пашка пое адреса.
Дворът му се стори смътно познат. На прага го посрещна прегърбена жена с уморени очи. В главата му проблесна спомен. Той произнесе Мамо, а тя се хвърли към него със сълзи: Синко, върна се. Тамара никога не разбра каква фирма е извикала и каква случайност ги е събрала. Важно беше друго: след години мъка двамата отново бяха семейство.
Миналото загуби власт над тях. Пашка остави зад гърба си нощния живот, запази ръководството на фирмата, но вече само с истински ремонти – покриви, огради, тавани, без кодове и тайни услуги. В скромния дом, пълен със спомени, майка и син най-после намериха покой.
Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.
Тази история е вдъхновена от истински събития и хора, но е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са променени с цел защита на лични данни и литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности, живи или починали, или с реални случки са напълно случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
