😲😵 Шофьорът започна да ми прави комплименти и да ме кани на среща. Аз изненадано му показах корема си, но отговорът, който чух, ме остави без думи.

😲😵 Шофьорът започна да ми прави комплименти и ме покани на среща. Аз изненадано му показах бременния си корем — но това, което чух в отговор, беше толкова неочаквано, че едва повярвах на ушите си.

След поредната лекарска консултация се прибирах у дома. Лекарят беше казал, че всичко върви прекрасно и че след десет дни най-накрая ще държа в ръцете си своето бебе. Вървях по улицата щастлива — в ума ми се въртяха мисли за имена, пелени, люлка…

И изведнъж — писък на спирачки. До мен спря кола, а от отворения прозорец се чу глас с лек флирт в тона:
— Госпожице, знаете ли, че отзад изглеждате като истинска картина на Реноар?

Мигнах изненадано. Може би не говореше на мен? Огледах се — наоколо нямаше никого. Разбрах, че думите са отправени именно към мен — бъдеща майка в деветия месец!

Смутих се, вдигнах ръка и показах брачната си халка. Мъжът обаче само се усмихна. Тогава, наполовина на шега, се обърнах леко в профил, за да му стане ясно, че съм бременна — и то съвсем скоро ще раждам.

Но вместо да се извини или да си тръгне, той разшири усмивката си:
— И какво от това? Да отидем на среща?

Почувствах как лицето ми пламва — не знаех дали от яд или от смущение. Ако трябва да съм честна, някъде дълбоко в мен проблесна странно чувство… може би беше приятно да осъзная, че някой все още ме вижда като жена, а не само като „бъдеща майка“. Но въпреки това отвърнах твърдо:

— Не виждате ли, че съм бременна? След десет дни ще родя!

😯😱 Мъжът присви очи, впери поглед в корема ми и каза нещо, от което буквално изпуснах цветята от ръцете си. Стоях и мигаех — не разбирах дали съм чула правилно, или въображението ми си играе с мен...

Продължението било поразително 👇👇👇

Той сякаш най-накрая забеляза корема ми. Помислих си: „Е, сега ще се извини и ще си тръгне.“

Но вместо това замълча, сякаш долови нещо във въздуха — нещо, което не можеше да обясни. Почеса се по тила, вдигна рамене и тихо промълви:
— Значи… след десет дни…

Изтръпнах. Очаквах поредната неуместна шега, но вместо това той добави, сякаш мислеше на глас:
— Всъщност, не. По-добре след петнадесет дни. Така ще е по-спокойно.

После ме погледна право в очите — уверено, почти сериозно, — и с лека усмивка каза:
— Добре тогава… срещаме се след петнадесет дни. Става ли?

Стоях като вцепенена, едновременно шокирана и развеселена. Смехът ми напираше, а мислите се блъскаха една в друга: „Не може да е истина… това наистина ли ми се случва?!“ 😅

Редакция "Новини Нюз"

Публикувано от Редакция „Новини Нюз“

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com

За нас / ABOUT US