реклама
Надежда станала майка едва на шестнайсет. Бащата на детето бил на същата възраст – млади, неопитни, а той просто избягал, защото не искал да поеме отговорност. Минали две години и когато Надежда навършила осемнайсет, тя напуснала родния дом с нов мъж. Малкият син останал да живее при баба си и дядо си. За родителите на Надежда това било тежък срам и болка – не можели да си обяснят как са отгледали дъщеря, способна да изостави детето си.
С времето обаче Игор израснал като добър и благодарен младеж. Той обичал възрастните хора, смятал ги за свои истински родители. Когато станал на осемнайсет, взел решение да се ожени.
На сватбеното тържество се появила и неговата майка, този път придружена от двете си дъщери. Игор бил искрено щастлив да я види – въпреки всичко винаги я е обичал. Но в сърцето му имало рана. Защо го беше напуснала? Как е могла? А когато най-накрая намерил смелост да зададе тези въпроси, получил отговор, който не би очаквал през всички онези шестнайсет години:
„Ти беше моята грешка на младостта.“
Минали още осем години. Игор вече живеел в собствен апартамент със съпругата си и децата. Жилището му било подарено от баба му и дядо му. Един ден телефонът звъннал – непознат номер.
„Игоре, аз съм… майка ти. Имам една молба. Можеш ли да вземеш сестра си да живее при теб? Много си близо до нейния университет, а у дома ни е трудно… Нямам възможност да ѝ плащам квартира. Баща ѝ си тръгна, няма откъде да взема пари… Просто няма как.“
Той слушал мълчаливо до последната дума. Не я прекъснал. И тогава спокойно, с напълно равен глас, отвърнал:
„Госпожо, сгрешили сте номера.“
Игор изрекъл това на един дъх – сякаш осем години се е подготвял за този момент – и след това тихо затворил.
Част от роднините го осъдили:
„Не майка ти искаше помощ, а сестра ти! Можеше да ѝ помогнеш, виждаш в каква трудност е – сама гледа три деца! Чу всичко!“
Други пък застанали на негова страна. Игор не отстъпил от позицията си. Не беше забравил онези думи: „грешка на младостта“. Те дълго кънтяли в главата му. И той решил за себе си, че дължи подкрепа единствено на баба си и дядо си – хората, които го бяха отгледали. За непозната жена, която някога го беше отхвърлила, не смятал да прави нищо.
А вие как мислите – постъпи ли Игор правилно, или е трябвало да помогне?
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
