реклама
Внезапната реакция на Ван привлече вниманието на всички в залата. Шепот премина от човек на човек, а никой не разбираше какво предстои да се случи.
В университета бях онзи привлекателен, умно изглеждащ студент, когото мнозина харесваха. Но аз никога не позволих на чувствата да ме завладеят. Идвах от бедно семейство, работех всеки ден на почасова работа, за да успея да си платя обучението, и просто нямах време или ресурс за любов.
Сред момичетата, които ме харесваха, беше и състудентката ми Ван. В стремеж да спечели вниманието ми, тя често ми купуваше храна, дрехи, дори покри няколко от семестрите ми в университета.
Не изпитвах истинско привличане към нея, но щом семейството ѝ поемаше разходите ми, приемах отношенията ни по-скоро от благодарност, отколкото от любов.
След като завършихме, аз исках да остана в големия град, затова се съгласих да се оженя за Ван – родителите ѝ обещаха да ми намерят работа. Но когато започнахме да живеем заедно, осъзнах, че не изпитвам нищо дълбоко към нея. Дори физическата близост започна да ме отблъсква.
Бяхме женени три години и нямахме деца. Тя често ми намекваше да си направя изследвания, но аз упорито твърдях, че всичко ми е наред, и отказвах. В този период вече имах стабилна работа и не разчитах на нейното семейство. Тогава реших да сложа край на този безцветен брак и да потърся „истинската любов“.
Студеното ми отношение постепенно я сломи. Накрая тя се предаде, подписа документите за развод и ме остави да вървя по пътя си. Малко след това започнах връзка с красива бизнес партньорка, към която отдавна имах привличане. След повече от година отношения взехме решение да се оженим. Не изпратих покана на бившата си съпруга, но въпреки това тя се появи на сватбата – без капка притеснение.
Най-голямата изненада беше, че пристигна с видимо напреднала бременност, за да ни поздрави. Появата ѝ предизвика смут и всички погледи се обърнаха към нея.
Когато се приближи към нас, Ван каза спокойно:
„Ако можех да върна времето назад, никога не бих похабила младостта си за мъж, който не ме обичаше и използваше само парите ми. Най-голямата ми грешка беше, че се омъжих за теб.“
Тъкмо когато се канеше да си тръгне, булката попита с нотка на съжаление:
„Чие е детето, което очакваш?“
Тези думи ме пронизаха. Бяхме разведени повече от година – бебето очевидно не беше мое. Но тогава защо през трите години брак тя не забременя нито веднъж? Дали това означаваше, че проблемът е бил в мен?
Без да ни остави в неведение, Ван се обърна и каза:
„Три години бяхме заедно и не успяхме да имаме дете. Многократно го молех да се изследва, но той винаги ме обвиняваше мен. А всеки път, когато аз си правех изследвания, резултатите ми бяха отлични. След развода срещнах друг човек. И още първата ни нощ заедно… забременях.“
Думите ѝ бяха толкова внезапни, че булката изпусна букета си. Аз само стоях неподвижно, напълно смазан от шока.
След като Ван си тръгна, опитах да успокоя бъдещата си съпруга, настоявах да завършим церемонията и да не правим сцени. Но тя отказа. И заяви, че прекратява сватбата, докато не направим изследвания за безплодие. Тя каза:
„Брат ми и жена му живяха девет години без деца. Похарчиха цяло състояние за лечение и пак се разделиха. Не искам да повторя тяхната съдба.
А и жената губи стойността си след всеки провален брак. Не желая първият ми съпруг да се окаже мъж, който не може да има деца.“
Нямах право да обвинявам нито бившата си съпруга, нито жената, която исках да взема за жена.
Това, което се случи, беше плод на моите собствени решения – алчност, пресметливост и пълна липса на уважение към човека до мен. Посеях горчивина, а сега жънех последствията. Ако бях ценял Ван и бях се държал добре с нея, днес нямаше да преживявам подобно унизително падение.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
