реклама
Веднага щом се прибрах от работа, съседката започна да крещи по мен: „Спри с този шум, вече ме боли глава от твоите гласове!“; Първо не разбирах за какво говори, защото не бях вкъщи през целия ден 😲
И тогава с ужас осъзнах, че през двата месеца, в които не съм била вкъщи, някакъв чужд човек тайно е влизал в апартамента ми. За да разбера истината, реших да се скрия под леглото и да чакам… 🫣😱
*
Върнах се у дома от работа уморена и ядосана, мечтаейки само за тишина и душ, но точно на вратата ме спря съседката от долния етаж. Тя изглеждаше раздразнена и веднага започна да говори с повишен тон, без дори да се поздарява.
—Спри да вдигаш толкова шум —каза тя—. Вече ме боли глава от твоите гласове.
Бях изумена и не разбрах веднага за какво говори.
—Какви гласове? Кога? —попитах.
—Тази сутрин —отговори тя—. Събудих се от шум в твоя апартамент.
—Това е невъзможно —казах аз—. Излязох от дома си в осем сутринта и се върнах едва сега.
Съседката поклати глава и уверено твърдеше, че звуците идват точно от моя апартамент. Според нея е било около девет сутринта. Дори е дошла при мен и е почукала на вратата, но никой не е отворил. А след това, според думите ѝ, шумът внезапно е спрял.
Започнах да се нервирам и да търся някакво обяснение. Казах, че у дома не е могло да има никого. Тя предложи да се повика полиция, предполагайки, че може да са били крадци. Аз отказах и казах, че може би просто съм забравила да изключа телевизора.
*
Влязох в апартамента и внимателно проверих всичко. Нещата бяха на мястото си, вратата не беше разбита и в апартамента цареше тишина. Никакви следи, никакви звуци. Излязох при съседката и ѝ казах, че най-вероятно се е объркала. Двете решихме, че това е просто недоразумение.
Тази вечер се опитах да се успокоя, но на следващия ден историята се повтори. Съседката отново ме спря и каза, че днес от моя апартамент се чул женски писък.
В този момент се почувствах наистина неспокойна. Разбрах, че докато ме няма вкъщи, там се случва нещо странно.
Тази нощ почти не спах. Мислите не ми даваха покой, и сутринта взех решение. Обадих се на мениджъра си, казах, че се чувствам зле, и останах вкъщи.
В 7:45 отворих гаража, излязох с колата така, че съседите да видят, после изгасих двигателя и внимателно върнах колата обратно. Върнах се вкъщи и се скрих в спалнята под леглото, опитвайки се да дишам възможно най-тихо. Сърцето ми биеше толкова силно, че ми се струваше, че се чува в цялата къща.
Минали няколко часа в пълна тишина. Започнах да мисля, че полудявам, когато около единайсет часа сутринта чух как се отварят входните врати.
*
Стъпките бяха спокойни и уверени, сякаш човекът знаеше точно накъде върви. През коридора и влезе в спалнята. И тогава видях лицето му… 😨😱 Продължението на тази ужасна история може да се намери в първия коментар 👇👇
Когато видях краката му, всичко ми стана ясно веднага. Това беше бившият ми приятел. Разделихме се преди два месеца и в този момент си спомних, че не взех резервните ключове от него.
Той отлично познаваше графика ми и идваше тук, докато ме нямаше вкъщи. И не беше сам. Водеше и жените си тук, правеше го нарочно, отмъстително, мислейки, че има право да го направи.
Излезох от под леглото и, когато ме видя, побледня. Не обяснявах нищо и не уточнявах. Веднага се обадих на полицията и подадох жалба за незаконно влизане в частна собственост.
Този ден окончателно разбрах, че понякога най-страшният непознат е този, когото някога си познавал добре.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
