реклама
Излизах с мъж, който на всяка среща по някакъв „случаен“ начин забравяше портфейла си и ме молеше аз да платя, с обещанието: „Ще ти преведа парите по-късно“. Дълго време се опитвах да си обяснявам ситуацията, но в един момент търпението ми се изчерпа и реших да сложа край… по свой начин. 😲😊
Още от самото начало имах вътрешно усещане, че нещо не е наред. Но възпитанието ми и навикът да давам шанс на хората ме убеждаваха: „Не си измисляй, може би просто преживява труден период.“ С тази мисъл продължих близо два месеца.
Често слушаме как жените били материални и мислели само за пари. Почти никой обаче не говори за мъже, които с изключителна лекота „забравят“ портфейла си — и го правят толкова естествено, че накрая започваш да се съмняваш в собствените си реакции.
С Даниел се запознахме по работа. На пръв поглед изглеждаше стабилен и уверен – скъп костюм, премерени движения, леко прошарена коса. Говореше за стартиращи компании, инвестиции и мащабни планове. Помислих си, че съм срещнала човек на моето ниво.
Първата ни среща беше чудесна – уютно кафене, интересен разговор, а той спокойно плати сметката. По-късно осъзнах, че това е било единственият път.
На втората среща, в киното, той внезапно започна да се потупва по джобовете и каза, че е оставил портфейла си в колата, а телефонът му бил с изтощена батерия. Помоли ме аз да платя и обеща да преведе сумата веднага след това. До колата така и не стигнахме. За „забравения“ дълг той не спомена, а аз реших да не развалям вечерта заради дреболия.
На третата ни среща в ресторант ситуацията се повтори. Когато донесоха сметката, той заяви, че банковото му приложение не работи. Отново платих аз. Парите получих след няколко дни — и то едва след деликатно напомняне, което по някаква причина ме накара да се почувствам неудобно.
С времето това се превърна в модел. В супермаркета той слагаше в количката по-скъпи продукти, а на касата с усмивка обясняваше, че картата му е в друго сако. На бензиностанцията се оплакваше от болка в коляното и ме молеше да платя горивото. Фразата „Плати ти, ще ти преведа после“ се повтаряше почти на всяка среща.
Сумите не бяха огромни, но се натрупваха. Преводите закъсняваха или „се губеха“. В същото време той продължаваше да разказва за бъдещи милиони и къща край морето.
Разбрах, че въпросът не е в парите. Аз умея да бъда щедра и обичам да правя жестове. Но тук всичко беше еднопосочно. Той виждаше, че се справям добре финансово, и явно бе решил, че това му дава право да разчита на мен постоянно.
Най-болезнено беше на рождения ми ден. Не получих нито подарък, нито дори малък жест. Вместо това чух обяснение, че бил поръчал луксозно бижу, но доставката се забавила. Разбира се, нищо такова не се появи. В ресторанта отново „случайно“ беше без пари.
Тогава реших, че ще приключа тази история достойно.
Поканих го в един от най-скъпите ресторанти в центъра. Той изглеждаше доволен и уверен, вероятно сигурен, че и този път аз ще поема сметката.
Поръчах всичко, което ми се искаше — морски деликатеси, стек, десерт, хубаво вино. Той се наслаждаваше на вечерята, макар че започна да поглежда неспокойно към броя на поръчките.
Когато донесоха сметката, аз спокойно отворих чантата си и започнах да търся портфейла, преструвайки се на притеснена.
— Ох, колко неудобно… май съм го оставила у дома. А телефонът ми е без батерия. Можеш ли ти да платиш? Ще ти върна парите утре.
Той се смути. Напомни ми, че аз съм го поканила. Отговорих спокойно, че понякога възникват непредвидени ситуации и че съм сигурна, че ще се справи.
Няколко минути се опита да използва обичайните си оправдания — лимити, технически проблеми, блокирани приложения. Предложи дори да звънне на приятели.
И тогава, сякаш по чудо, приложението му заработи, картата се намери, а средствата се оказаха налични. Той плати сметката, прикривайки раздразнението си.
След вечерята повиках такси и се сбогувах. Превод от мен така и не получи. За двата месеца бях платила достатъчно, за да считам баланса за изравнен.
По-късно ми пишеше от различни профили, обвиняваше ме в нечестност и измисляше истории. Четях съобщенията спокойно. Явно бе разбрал урока.
Понякога не е нужно да спориш или да обясняваш. Достатъчно е веднъж да поставиш огледало пред някого — и да си тръгнеш с достойнство.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
