реклама
Не вдигна скандал, а избра тихо възмездие
— Пак ли си взела тази наденица, Галя? В нея има повече мазнина, отколкото в мен! А аз трябва да пазя сърцето си!
Игор стоеше насред кухнята само по бельо, театрално притиснал ръка към гърдите си. Изглеждаше като актьор в последното действие на евтина драма. Галина остави тежките торби на пода, усещайки как раменете ѝ още пулсират от тежестта.
До огледалото в коридора лежеше нещо чуждо — яркорозова ластичка за коса с нелепо пластмасово цвете. Погледът ѝ се премести от предмета към съпруга ѝ. Всичко, което се беше страхувала да признае през последните месеци, изведнъж си дойде на мястото.
— Махни го — каза тихо тя.
Игор проследи погледа ѝ, но дори не се смути.
— Какво да махна? Това ли? Сигурно е твое или е влязло от прозореца. Не сменяй темата! Кръвното ми пак се вдига, а ти ми създаваш излишни нерви!
— Косата ми е къса, а прозорецът е затворен — отвърна тя спокойно. — Дори не се стараеш да звучиш убедително.
— Виж ме! Горя! — избухна той и се тръшна на стола. — Ще ме докараш до гроба! Първо храната, после тези глупости… Нарочно ли го правиш? Да останеш сама с апартамента?
Галина го гледаше и вече не виждаше мъжа, с когото бе живяла десет години. Пред нея стоеше разглезено, егоистично дете. Във въздуха се усещаше чужд, сладникав парфюм.
Той не се страхуваше, че ще бъде разкрит. Дразнеше го единствено, че „болестите“ му пречат да се наслаждава на вниманието на друга жена.
— Пулсът ми се ускорява… криза е! — измърмори той и започна да рови в джобовете. — Донеси ми лекарствата! Тези в синята кутия! И вода!
Галина мълчаливо излезе в коридора, прекрачвайки ластичката. Вътре в нея нямаше сълзи, нито гняв — само празнота.
В банята отвори шкафа. Всичко беше подредено до съвършенство. Намери лекарствата му… и до тях — друга кутия със сходен вид.
Силно средство за прочистване, което беше купила за роднина.
Тя взе и двете опаковки, разгледа ги внимателно.
От кухнята се чуваше:
— Галя! Ако умра, ще е по твоя вина!
Този път търпението ѝ не просто се изчерпа — то се разби.
Тя изсипа истинските таблетки в тоалетната и ги пусна. След това внимателно напълни кутийката със съдържанието на другата.
Почти не се различаваха — малки, бели, с черта по средата. Само че ефектът им идваше след време… и беше неудържим.
— Идвам — каза тя спокойно.
Върна се в кухнята.
— Най-накрая! — Игор грабна лекарствата. — Ще взема две наведнъж.
Преглътна ги и изпи водата.
— Сега ще ми олекне… и ще поговорим за твоето поведение. Светлана, между другото, е много разбираща жена…
Галина седна срещу него. Лицето ѝ беше спокойно, но решението — окончателно.
— Да, ще ти олекне… много.
— Ето! — доволно кимна той. — Направи ми чай.
Тя стана, включи чайника и се зае механично да подрежда. Имаше около четиридесет минути.
След като му остави чай и сандвич, тихо се оттегли.
В спалнята започна да събира багажа си. Документи, лаптоп, бижута…
От кухнята се чуваше как Игор говори по телефона:
— Да, Светле… направи сцена… но я сложих на място. Ще дойда по-късно…
Тридесет и пет минути по-късно куфарът беше готов.
Галина обу обувките си и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — попита той.
В този момент лицето му се промени. Очите му се разшириха.
В стомаха му се разнесе силно бучене.
— Ох… нещо не е наред…
Самодоволството изчезна. Остана само страх.
— Галя… тези таблетки… правилните ли бяха?
Тя хвана дръжката на вратата.
— Точно тези, които заслужаваш.
Отново се чу зловещ звук от стомаха му.
— Къде е тоалетната хартия?! — изпищя той.
— В шкафа горе… ако успееш.
Той се втурна.
Вратата на банята се затръшна.
След секунди — шумът на неизбежното.
— Га-а-ля-я! — разнесе се отчаян вик.
Тя отвори входната врата и излезе.
Без да тръшва.
Навън въздухът беше свеж.
Телефонът ѝ изписа съобщение:
Къде си?! Донеси вода! Това е покушение!
Галина се усмихна, блокира номера му… и този на съседката.
Таксито вече чакаше.
— Къде? — попита шофьорът.
— В центъра. В хубав хотел.
Знаеше, че утре я чакат трудности.
Но тази вечер… справедливостта беше възстановена.
А някъде горе един самовлюбен човек щеше дълго да преосмисля поведението си… без да може да стане от мястото си.
📌 Дисклеймър:
Тази история е вдъхновена от житейски ситуации, но е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и обстоятелствата са променени с цел защита на лични данни и създаване на литературен ефект. Всякакви прилики с реални лица или събития са случайни.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
