реклама
След като се омъжила, младата жена дори не можела да си представи, че съпругът ѝ ще се окаже толкова странен и смущаващ човек. Тя буквално се вцепенила, когато видяла какво започнал да прави още в първата им брачна нощ… 😱😱😱😱
„Влизай и се чувствай като у дома си — от днес ти си пълноправната господарка тук“, — приветливо казал Роман, оглеждайки светлата дневна. С въодушевление ѝ обяснявал как точно тук ще събират приятели, а в онази по-отдалечена стая един ден задължително ще направят детска стая.
В края на дългия коридор се виждала врата, към която той посочил с особен смисъл, наричайки я тяхната бъдеща спалня.
Мъжът предложил на съпругата си първо да се освежи в банята, като обещал след това да ѝ покаже тяхното уютно семейно гнездо. Като чула тези думи, Женя се изчервила силно и смутено свела поглед надолу.
Но нямало връщане назад — Роман вече бил нейният законен съпруг, а мисълта за брачната близост не ѝ давала покой. Младата жена дълго стояла под душа, позволявайки на студените струи вода да се стичат по тялото ѝ.
Напълно изгубила представа за времето, опитвайки се всячески да отложи неизбежния момент. Внезапно силно и настойчиво тропане по вратата рязко я извадило от унеса и я върнало към реалността.
„Вече излизам!“ — припряно отвърнала Женя, нервно спирайки водата.
„Побързай, търпението ми вече се изчерпа!“ — прозвучал раздразненият глас на Роман зад вратата.
В този момент момичето било готово направо да изчезне или да потъне вдън земя от силното притеснение.
Такъв изгарящ срам никога досега не била изпитвала през живота си.
Когато най-накрая прекрачила прага на банята, тя веднага се озовала лице в лице със съпруга си.
„Любима, хайде бързо, всичко съм подготвил!“ — усмихнал се той нетърпеливо.
Евгения направила плахо крачка в стаята и просто застинала от гледката, която се разкрила пред очите ѝ… 😱💔
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО 👇👇👇
Евгения направила плахо крачка в стаята и просто застинала от гледката, която се разкрила пред очите ѝ… 😱💔
В центъра на спалнята стоеше маса, покрита с бял плат. По нея бяха подредени снимки — десетки снимки на една и съща жена. Свещи горяха около тях, а до рамките имаше свежи цветя, сякаш стаята беше превърната в малък олтар.
— Това… това какво е? — прошепна Евгения, усещайки как гласът ѝ трепери.
Роман се усмихна странно, почти нежно, но в очите му имаше нещо студено.
— Това е тя… — каза тихо той. — Първата ми съпруга.
Сърцето на Евгения се сви.
— Но… ти каза, че си вдовец… че всичко е останало в миналото…
— Така е — кимна той. — Но има неща, които не могат да бъдат оставени.
Той направи крачка към нея.
— Ти много приличаш на нея, знаеш ли? Затова те избрах.
Студ премина през тялото ѝ.
— Какво… какво имаш предвид?
Роман се приближи още повече, а усмивката му се разтегна.
— Искам да продължа това, което загубих. Искам всичко да бъде както преди. Същият дом… същата любов… същата жена.
Евгения направи крачка назад.
— Това е лудост…
— Не — прошепна той. — Това е съдба.
В този момент тя забеляза нещо още по-ужасяващо. В гардероба, чиято врата беше леко открехната, висяха женски дрехи — подредени внимателно, като че ли някой все още ги носеше.
И тогава видя — на закачалката висеше рокля… същата, която беше облечена на една от снимките.
Ръцете ѝ започнаха да треперят.
— Ти… не си я забравил…
Роман я погледна спокойно.
— Никога не съм я губил.
Тишината натежа.
И тогава той каза нещо, което накара кръвта ѝ да застине:
— Тя все още е тук.
Евгения застина.
— Какво означава това?
Роман бавно посочи към пода.
— Под нас.
В този момент светът ѝ се срина.
Тя направи крачка назад, после още една… и внезапно се обърна и побягна към вратата. Сърцето ѝ биеше като лудо, дишането ѝ се накъсваше.
— Спри! — извика Роман зад нея, но този път гласът му беше остър и заплашителен.
Евгения грабна якето си от закачалката в коридора и излетя навън боса, без да се обърне.
Студеният нощен въздух я удари в лицето, но тя не спря. Бягаше, докато краката ѝ не започнаха да се подкосяват.
Едва когато стигна до осветената улица и видя хора, тя се свлече на колене.
Няколко дни по-късно полицията претърси къщата.
Това, което откриха под пода на спалнята, потвърди най-страшните ѝ подозрения.
Роман не беше просто човек, който не може да пусне миналото.
Той беше човек, който никога не позволява на никого да си тръгне.
И Евгения осъзна нещо ужасяващо — ако беше останала още една нощ…
щеше да стане част от тази къща завинаги. 😱💔
Тази история е вдъхновена от истински събития и хора, но е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са променени с цел защита на лични данни и литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности, живи или починали, или с реални случки са напълно случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
