реклама
Алина винаги е смятала, че бракът й с Максим е идеален. Пет години заедно, без сериозни скандали. Доверие и общи интереси — всичко, за което може да се мечтае. Често мислеше колко е късметлийка, докато приятелките й се оплакваха от мъжете си. Те или не помагат вкъщи, или изневеряват, или пият прекалено много. А при нея — най-добрият мъж на света. Макс беше внимателен, грижовен. Винаги правеше изненади с цветя. Когато се връщаше вкъщи, пътеката беше обсипана с рози до масата с вкусна вечеря — романтика като в киното. И в леглото всичко беше прекрасно.
Когато Алину изпратиха на командировка за седмица, тя се зарадва. Малко време да се откъсне от рутината, да смени обстановката. Даже мислеше, че ще се почувстват още по-близки, щом се видят отново.
— Ще ми липсваш много — каза Макс, прегръщайки я на летището.
— И аз теб, миличък — погали го по бузата тя. — Времето ще мине бързо — усмихна се. — Ще ти звънна, когато пристигна.
Цяла седмица разговаряха по телефона всяка вечер. Алина говореше за работа, Макс каза, че й липсва. Чувстваше се най-щастливата жена на света. Те имаха всичко. Оставаше само да имат деца — часовникът тиктакаше. А сега имаше и хубава изненада.
Переговорите приключиха три дни по-рано и шефът ги пусна у дома. Алина беше щастлива — щеше да изненада любимия си. Не каза на Макс за ранния си завръщане. Щеше да поръча хубава вечеря за двамата или да отидат на ресторант. Но първо искаше да им покаже колко са й липсвали.
На летището купи любимия му алкохолен коктейл и кутия бонбони. В таксито се усмихваше, представяйки си срещата. Когато влезе в апартамента, отвори вратата и…
Застина, не вярвайки на очите си.
В хола, на дивана седеше Макс. На коленете му — полуголяма жена. Целуваха се, без да забелязват нищо около тях. Али се почувства, сякаш земята се отдръпва под краката й. В ушите ù зазвъня, гърлото се сви. Тя изпусна плика с подаръци. Макс се усети от шума, обърна се и очите му се разшириха.
— Алина?! — въздъхна той. — Ти трябваше…
— Да се върна след три дни, да — изфуча тя. — Изненадата ти се провали, нали?
Жената на Макс бързо скочи от коленете му и нервно се оправи.
— Мисля, че трябва да тръгвам — пробълбочи и излезе.
След като вратата се затръшна, настъпи мълчание. Макс седеше с наведена глава. Али гледаше мъжа си, когото вече не познаваше. Мислеше, че го знае най-добре на света. Всяка вечер се чуваха по телефона… Но кога имаше време за това?
— От колко време? — попита тя накрая.
— Али, ще ти обясня всичко — опита се да каже Макс.
— От колко време?! — извика тя.
— Три месеца — тихо каза той.
Очите ù се напълниха със сълзи. Три месеца. А тя, глупачката, вярваше в идеалния им брак.
— Коя е тя?
— Нова колежка.
— Ясно. Искала си нови усещания? Отегчила съм те? Е, ето, върнах се.
— Али, послушай, обичам те! Това беше грешка, слаб момент.
— Три месеца грешка? — тя поклащаше глава. — Знаеш ли, не съм ядосана. Просто ми е противно.
Макс опита да се приближи, но тя се отдръпна.
— Не ме пипай! — извика тя. — Не мога да те гледам сега.
Обърна се и излезе от апартамента, бързо сдъвчайки сълзите си. Душата й гореше от болка и обида. Не знаеше накъде да тръгне — вкъщи не беше вариант, родителите биха започнали въпроси, а сега не искаше нищо. Накрая отиде при приятелката си Катя, която се изненада, но като видя разплаканото й лице, разбра всичко без думи.
— Ох, скъпа — въздъхна Катя и я прегърна. — Ще ти направя чай.
Прекарваха нощта на кухнята. Али разказа всичко, преглъщайки сълзите си. Катя слушаше и сипваше нещо по-силно в чашата.
— Знаеш ли, много ти завиждах — каза тъжно Катя. — Мислех, че сте идеална двойка.
— Да, идеална — горчиво се усмихна Алина. — Как можа да бъда толкова слепа?
— Просто обичаш и вярваш. Това не е лошо.
— Да, но сега се чувствам като пълна глупачка — въздъхна тя. — Господи, колко боли.
Пак се разплака. Катя я прегърна и я погали по гърба.
Алина остана да живее при Катя за няколко седмици. Почти не излизаше. За щастие имаше почивни дни след командировката. Макс постоянно звъняше и пишеше, но тя го игнорираше. Катя подкрепяше приятелката си. Реши, че Алине трябва да се разсее малко.
— Хайде на пътешествие! Ще купим билети и ще отидем където ни видят очите!
Първоначално Али се колебаеше, но идеята й хареса. Защо пък не? Трябва да живее нататък. Резервираха пътуване до Тайланд. Море, слънце. Първите дни почивка минаха чудесно. Алина започна да се съживява, отново се усмихваше.
После се случи нещо неочаквано.
Вечер Али и Катя се разхождаха на нощния пазар. Али забеляза движение в тъмна улица. Минува сянка. Чу се задушен вик.
— Чу ли? — попита тя Катя.
— Какво? — не разбра Катя.
Алина без да се замисля тръгна към улицата, а Катя тичаше след нея. Там видяха мъж, който държеше момиче до стената и се опитваше да й вземе чантата.
— Ей! — извика Алина. — Пусни я!
Разбойникът се обърна. В ръката му блестеше нож.
— Махайте се оттук! — изрева на английски.
Но Алина не се спря. Адреналинът бушуваше в кръвта й. Взе от земята дърво и нападна мъжа. Разрази се борба. Катя се опитваше да я отдръпне, но Али се държеше като обезумяла. Удряше с тоягата и се избягваше от ножа. Изведнъж се появиха хора. Измамникът побягна. Алина искаше да го гони, но Катя я удържа.
— Полудя ли?! — крещеше тя. — Омразно ли ти е живота? Спри с героизма! Не си пострадала, нали?
Али се отдръпна. Отиде при момичето, което плачеше на земята.
— Добре ли си? — попита на английски.
Момичето вдигна сълзливо лице.
— Благодарна съм ви! — каза то.
Полицията пристигна скоро и започна разпити. Оказа се, че момичето е дъщеря на богач от този град. Случките придобиха бърз обрат. На следващия ден вестниците писаха за Алина.
Явиха я като героиня, спестявайки преувеличенията във вестникарските светски клюки. Алина се чувстваше доволна от себе си и вече забрави измяната на мъжа си.
Отпуската наближаваше края си и тя не искаше да се връща, но имаше планове. Щеше да се разведе с Макс, да се премести в по-централен район, дори може да започне курсове по бойни изкуства. Защо не? Вече беше доста добра.
Един ден пред хотела й се появи мъж — баща на спасеното момиче, господин Ворабут Ламсам. Той беше влиятелен човек, собственик на хотелска верига по света.
— Мила, — каза той — искам да ти се отблагодаря. Кажи каквото пожелаеш!
Алина се засегна. Не очакваше такъв обрат.
— Не ми трябва нищо — шепнеше тя.
— Глупости! — възрази бизнесменът. — Никога не оставам задължен. Особено заради дъщеря ми.
В крайна сметка й предложи работа в своята компания, тъй като свободно се освободило място за управител в един от хотелите в Италия.
— Проучих те. Имаш образование и опит. А и си добър човек, затова приемай! Можеш и мъжа си да доведеш.
Алина се усмихна. Новата работа и страна бяха голяма промяна, но шансът идва рядко.
— Не, мъжа ми няма да го пренасям тук. Ще се развеждаме. Но предлагането ви приемам. Благодаря.
Господин Ламсам се усмихна.
— Такава красива жена няма да остане сама. Мога да те запозная с моя племенник — добър човек.
Те разговаряха много. Господин Ламсам се оказа добър човек, а Алина изграждаше добри отношения и с дъщеря му. След месец вече заминаваше за Италия. Макс се държеше капризно пред развода. Молеше я да остане. А тя мислеше колко лесно се възстанови от всичко. Сега започва нов живот — и всичко ще бъде по-добре.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
