реклама
Опечалената майка закрещя, умолявайки да я погребат до дъщеря ѝ — но когато се наведе по-близо и се вгледа внимателно, застина… после изкрещя от ужас 😨😱
Погребалната зала притихна. Приятели, роднини и близки изпълваха белия салон, за да се сбогуват за последно с младата жена, която беше починала внезапно след няколко дни висока температура и отпадналост. Лекарите твърдяха, че става дума за рядко възпаление на мозъка, довело до спиране на сърцето. Опитите за реанимация се провалиха.
В ковчега тя изглеждаше спокойна — сякаш спеше. Майка ѝ се беше вкопчила в нея, неконтролируемо хлипайки.
— Вземете ме с нея! — плачеше тя. — Не мога да живея без момичето си! Погребете ме до нея!
Бащата на момичето я прегърна, треперещ. Роднините се опитваха да я утешат, и техните очи бяха зачервени от сълзи. Скръбта във въздуха беше задушаваща.
И тогава…
Майката внезапно замлъкна. Наведе се по-близо към неподвижното тяло на дъщеря си, присви очи… и ахна.
— Гърдите ѝ… тя диша!
Отначало мнозина помислиха, че мъката я заблуждава. Но после и другите го видяха — едва доловимото повдигане и спадане на гърдите.
— Тя е жива! — извика някой.
Настана паника. Линейката пристигна за минути. Медиците потвърдиха — имаше слаб пулс, ниско, но стабилно кръвно налягане. Откараха я по спешност в реанимация.
Диагнозата: летаргичен сън — рядко състояние, при което човек изглежда мъртъв, но жизнените показатели едва мъждукат. Пулсът ѝ беше толкова слаб, температурата — толкова ниска, че преглеждащият лекар изобщо не ги бе уловил.
Ако майката не беше хвърлила онзи последен отчаян поглед… момичето щеше да бъде погребано живо.
Днес тя се възстановява в болница, а майка ѝ е непрекъснато до нея, шепнейки едни и същи думи отново и отново:
— Това беше чудо. Усещах го със сърцето си.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
