реклама
Марина беше напълно доволна от връзката си. С Андрий бяха женени 16 години, имаха прекрасен син — Кирил. И всичко щеше да е чудесно… ако не беше един случай.
Веднъж на обяд с жена си и сина им Андрий нарече съпругата си „Лена“.
— Лен, подай солта, моля! — каза той, без дори да погледне Марина. Вниманието му беше в телефона. Тогава Кирил чак се задави от изненада.
— Татко, ти да не би да имаш склероза? Мама се казва Марина! Каква е тази Лена в главата ти?!
Андрий не разбра веднага за какво става дума. Но след няколко секунди му просветна.
— О, това е име от съня ми. Представяш ли си — сънувах, че мама не е Марина, а Лена. А аз — не Андрий, а Иван! — засмя се той.
— А мен как ме казваха в този сън? — поинтересува се Кирил, гледайки баща си с недоверие.
— А теб… теб изобщо те нямаше. В съня бях ерген и щастлив, без „багаж“! — изплющя Андрий, решавайки да го обърне на груба шега. Но семейството не я оцени.
На масата падна тишина.
Кирил бързо приключи с обяда и стана от масата.
— Какво направи, Андрий?! — попита Марина, поглеждайки осъдително към мъжа си. Болеше я за сина.
— А какво не е наред? — попита Андрий, правейки се, че искрено не разбира грешката си.
— Вложи в тези думи твърде много смисъл, зачерквайки всичко, обезценявайки живота на нашия син! Прозвуча така, сякаш съжаляваш, че преди 14 години си станал баща.
— О, стига! Той, както всички тийнейджъри, приема всичко твърде лично. Сутринта всичко ще е наред.
Андрий отмахна с ръка, все едно проблемът не заслужава обсъждане.
А след няколко седмици Марина забеляза в известията на телефона на мъжа си име „Лена“.
Марина не започна да разпитва. Чакаше. Надяваше се все пак, че това е колежка или някой клиент, че е по работа, че нищо сериозно… Но вътрешно разбираше — историята на тяхното семейство свършва. И ако опасенията се потвърдят, тъкмо тя трябва да сложи дебела точка накрая. Не мъжът ѝ.
Именно затова Марина отиде при юрист.
— Сигурна ли сте, че искате развод? — попита адвокатът, разглеждайки документите със сериозен вид.
— Сигурна съм, че искам да бъда защитена, ако мъжът ми си тръгне. Имам син. Трябва да го изправя на крака. А мъжът ми… Той престана да се интересува от него. Напоследък е или в собствените си дела, или в облаците… Някъде далеч от нас, земните… Отказа на сина за скъп подарък за рождения ден, въпреки че знам, че пари има. Би трябвало да има…
— Тогава действаме. Трябва да съберете всички документи за недвижимите имоти и имуществото, а също се постарайте да фиксирате разходите на съпруга от общия бюджет и, по възможност, да установите за какво харчи парите. Всичко в рамките на закона, разбира се.
— Разбира се. Ще минем без подлости. Аз съм честна жена.
Марина се погрижи за личните си спестявания, за делата си и започна да води таблица с разходите. Андрий не забелязваше промяната — беше зает. Задържаше се, уморяваше се, нямаше време нито за сина, нито за театър, нито за гости при тъщата. Марина не го притискаше. Наблюдаваше. Мъдрата жена не вдигна скандал дори когато 15-тият рожден ден на сина мина без баща.
— Мамо, с вас с тате имате проблеми, нали? — вечерта след празника Кирил заговори на „възрастни“ теми.
— От какво реши така?
— Той замина в командировка в деня на рождения ми ден, а преди никога не пропускаше семейни празници. А и още…
— Какво?
— Не ти подари цветя. Винаги подаряваше, като казваше: „благодаря за сина“. Сърди ли ми се? Досадих ли му?
— Не, сине! Това, че те обича, е сигурно. Понякога не обстоятелствата са за нас, а ние сме заложници на обстоятелствата. Трудно е да се разбере — трябва просто да го приемем.
На следващата вечер Кирил донесе на мама малък букет.
— Ето, вземи. За теб е. Благодаря ти за мен — усмихна се и я прегърна. Марина не издържа и се разплака.
— Благодаря ти, сине. Че те има.
— Имаме се един друг. Това е най-важното.
Когато се върна, Андрий видя букета и все пак попита. Марина му разказа за постъпката на Кирил.
— Ясно… — проточи Андрий, а малко по-късно куриер ѝ донесе цветя. Изглеждаше странно, неестествено, не от сърце. Все едно: получи си букета… щом така трябва.
— Защо изведнъж? — попита тя, приемайки букета. Разбра, че е от мъжа ѝ.
— Просто реших, че отдавна не съм те радвал. Заслужаваш повече. Толкова си спокойна. Не вдигаш скандали…
— А има ли за какво?
Докато Марина поставяше цветята във ваза, мъжът ѝ мълчеше. Въпросът остана без отговор.
По ирония на съдбата цветята бяха жълти. Лалета. Като в песента за раздялата…
Букетът от мъжа ѝ нищо не промени. С всеки ден пропастта между съпрузите ставаше все по-голяма.
В края на пролетта, след дълга командировка, Андрий най-после се реши на разговор:
— Марина… трябва да поговорим сериозно.
Тя остави телефона.
— Говори.
Той тежко въздъхна:
— Дълго не смеех, но ти заслужаваш истината. Аз… аз обикнах друга. Отдавна сме заедно — от няколко месеца. Не е интрижка, сериозно е. Заминавам си.
Гледаше я, чакайки реакция. Но тя само кимна. Изобщо я учудваше защо толкова много жени отчаяно се опитват да задържат мъжете си. Защо? Той отдавна принадлежи на друга. Нека отиде при нея, без да лъже нито себе си, нито нея.
— При тази Лена ли? — само уточни Марина.
— Ъм… откъде знаеш?
— Трудно беше да не се досетя. Момичето от съня. Смешно… — горчиво се усмихна.
— Значи ме пускаш?
— Да. Знаех, че това ще кажеш. Бях готова за такъв развой.
— Какво имаш предвид?
— Ето…
Марина стана, отиде до шкафа и извади папка. На масата се появиха документи.
— Ето преводите ти по сметка на някоя си Елена С., от общия семеен бюджет. Ето извлечение от кредитната карта на мое име. Онази, която направихме, за да я ползваш ти… А ти… купи с нея хайп-айфон и скъп часовник — подарък, доколкото разбирам, също за Лена. В ресторанти водеше нея за сметка на нашето семейство, апартамент за срещи с нея… също от бюджета — крадейки пари от собствения си син и жена. Всичко това се нарича използване на семейни средства без съгласието на втория собственик. Ето и документите за вилата, колата, апартамента, които придобихме в брака — вече съм готова за делото по разделяне на имущество. Оформила съм пълномощно за представителство на интересите ми в съда. И повярвай — адвокатът е добър в такива дела.
И ако си решил да си тръгнеш — тръгвай. Само, моля те, имай предвид, че сух от водата няма да излезеш. Ще си извоювам всичко, което ми се полага на мен и на сина, а също и онова, което е похарчено от семейния джоб. Нека Лена приготви своя хайп-фон за това, че с него ще си служи нашият син. Тъкмо искаше нов — за рождения си ден. Само дето татенце избра да подарява не на него… А бижутата и часовничето ще трябва да отидат в заложна къща. Знам една с добра комисионна, ще ти пратя адрес.
Андрий седеше с отворена уста. Беше неочаквано.
— Ти… ти си ме следила?
— Защитавах семейството. Всичко — честно. И, между другото, ако искаш съвет, убедена съм, че Лена не е за теб. Дори женен мъж не умее да „развъжда“ внимателно — какво ще стане, когато останеш без нищо? И последните ти чорапи ще свали, ще те доведе до фалит…
— Ти… си вещица, Марин! Дори не съм си помислял…
Тя се усмихна:
— Късно е за комплименти.
Скоро Марина със сина се преместиха в нов апартамент, който тя купи с парите от раздела на имуществото. На Андрий му се наложи да продаде своя дял, за да изплати по съдебно решение компенсация на жена си. Сега му предстоеше да живее при майка си. Но въпреки това се надяваше да се върне при Марина… Звънеше ѝ, кълнеше се, че Лена е изчезнала, че му е тежко, че е бил глупак.
— И аз бях глупачка — отвърна Марина спокойно. — Но поумнях. Същото ти желая и на теб.
За справедливост — Лена не изчезна. Андрий сам се сбогува с нея, защото едно е от време на време да кривваш. А съвсем друго — постоянно да бъдеш с такава Лена, която умее само да иска подаръчета и да се усмихва красиво. Да я поиска за жена Андрий не пожела.
Би искал да върне семейството, но беше късно.
Сега Марина се будеше без тревога, без да мисли с какво име ще я назове любимият човек. Своя идеален мъж тя ще възпита сама. Синът ѝ, Кирил, ще бъде добър, верен съпруг на бъдещата си годеница — Марина беше уверена.
Животът ѝ вече не зависеше от настроението на друг човек. И това беше най-доброто чувство от години насам. А да се държи за нечии панталони? О, не… Без тях в шкафа е по-просторно.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
