реклама
Но Линда имаше две лица — едно за Чука и съвсем друго за останалите.
Една сутрин слънчевата светлина изпълваше просторната къща. Тримата близнаци си играеха весело в хола, докато баба им ги наблюдаваше, облечена в чистата си традиционна дреха, с посивяла коса, прибрана под кърпа.
— Дечица — каза тя тихо, — не скачайте по дивана. Баща ви няма да се зарадва, ако нещо се счупи.
Момчетата се разсмяха.
— Добре, бабо.
Внезапно острият звук от токчета проряза стаята. Линда влезе с леден поглед, облечена в прилепнала, ярка рокля, която блестеше под полилея. Усмивката ѝ беше изкуствена — маска.
— Мамо, пак ли това? — изсъска тя, скръстила ръце. — Пак си седнала на белия стол. Колко пъти да ти казвам, че това не е място за такива като теб?
Баба Чука вдигна очи спокойно.
— Дъще, само наглеждах децата. Краката ме болят и седнах за малко.
Линда се изсмя студено.
— Краката те болят, а имаш сили да обикаляш от стол на стол в къщата на мъжа ми? Нямаш и капка уважение към себе си.
Тримата близнаци замръзнаха, поглеждайки уплашено ту баба си, ту мащехата си.
— Моля те, не крещи на баба — каза тихо малкият Чийти.
Линда се обърна рязко към него.
— Кой ти позволи да говориш? Мислиш, че защото баща ти е богат, можеш да ми държиш тон?
Чима се затича и хвана баба си за ръката.
— Бабо, хайде да отидем в стаята ти — прошепна.
Но гласът на Линда се извиси.
— Не мърдайте. Още не съм приключила. Това е моят дом. Вие живеете тук заради мен и ще се подчинявате.
Очите на баба Чука се напълниха със сълзи.
— Дъще, никой не се кара с теб. Всички искаме мир.
Линда изсъска и посочи ъгъла.
— Иди и седни там. Ти не си господарката тук. Аз съм.
Настъпи тишина. Дори децата не помръдваха.
Баба Чука се изправи бавно.
— Когато обиждаш възрастна жена, помни, че един ден и ти ще носиш нейните обувки.
Линда се изкриви.
— Не ми чети проповеди. Ако не бяха парите на мъжа ми, ти и тези деца щяхте да сте под мост.
Малкият Чисум избухна в плач.
— Не говори така на баба!
— Мълчи, преди да те ударя — просъска Линда.
Прислужницата Ада, която чистеше наблизо, изпусна мопа. Очите ѝ се разшириха, но тя остана безмълвна. Беше виждала твърде много.
Откакто Чука беше заминал по работа, Линда всеки ден намираше нови начини да тормози бабата и децата — караше ги да ядат последни, да чистят двора, да си лягат рано, като затворници.
— Мамо, моля те, върви в стаята си — прошепна Ада.
— Кой ти иска мнението? — изкрещя Линда. — Коя си ти в тази къща?
— Извинете, госпожо — наведе глава Ада.
— Добре. Следващия път си мълчи.
Линда се обърна към баба Чука.
— Кажи ми, когато синът ти се върне, ще му кажеш ли как се отнасям с теб, или ще лъжеш като всички стари жени?
Баба Чука пое дълбоко въздух.
— Ще му кажа истината — че майка му живее тук, но е третирана като чужденка.
Линда направи крачка напред, вдигайки ръка.
— Смееш да ми отговаряш?
— Не! — изкрещяха децата. — Не пипай баба!
Линда спря, дишайки тежко.
— Добре. Щом толкова обичаш да седиш тук, ще почистиш пода. С ръцете си. И искам да блести, преди да се върна.
Баба Чука примигна.
— Искаш аз да мия пода?
— Да. И децата да помагат. Да се научат на уважение.
Слабите ѝ колене трепереха, но тя коленичи и взе парцала.
— Бабо, ще ти помогна — каза Чийти.
— Ако някой го докосне, ще ви залея с тази мръсна вода — изрева Линда, сочейки кофата.
Момчетата замръзнаха.
Баба Чука започна да чисти, сълзите ѝ се смесваха с водата.
— Боже, Ти всичко виждаш — прошепна тя.
— Моли се — изсмя се Линда. — Може би Бог ще ти изчисти къщата.
Тя излезе с трясък.
Когато вратата се затвори, децата се хвърлиха към баба си.
— Татко ще се върне скоро — прошепна Чийти.
— И ще я изгони — добави Чисум.
Баба ги прегърна.
— Искам само мир. Баща ви не бива да знае за тази болка.
Горе, зад пердето, Ада гледаше със сълзи в очите. Истината нямаше как да остане скрита завинаги.
Същата нощ, докато Линда се смееше по телефона и се хвалеше колко лесно контролира къщата, баба Чука коленичи до леглото си.
— Боже, отвори очите на сина ми, преди да е станало късно.
В далечен хотел Чука седеше до прозореца и гледаше снимка на семейството си.
Нещо не беше наред.
— Може би трябва да се върна по-рано — прошепна той.
Той не знаеше, че това решение ще промени всичко.
Дисклеймър
Тази история е вдъхновена от житейски ситуации, но е художествено пресъздадена. Имената, образите и обстоятелствата са променени с цел литературно изграждане и защита на лични данни. Всякакви прилики с реални лица или събития са случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
