реклама
Един ден млада жена се изправи пред ужасяващ избор — затвор в собствения си дом или доживотен плен в насилствен брак. Но нейната смелост промени всичко.
Още на осемгодишна възраст семейството ѝ решило за кого ще се омъжи. А когато навършила четиринадесет, за пръв път видяла снимката на бъдещия си съпруг — възрастен, нисък мъж, когото никога не била срещала.
На петнадесет години Анжелика била заключена в стаята си от собствените си родители, защото отказала наложения ѝ брак. Тя станала пленница в собствения си дом.
Като най-малката от седем сестри, тя вече била видяла как всяка от тях преживява същата съдба — почти всички били омъжени преди да навършат петнадесет. Сценарият винаги бил един и същ: момичетата били изваждани от училище, изпращани в Индия и връщани във Великобритания вече омъжени. Там ги очаквали унижения, побои и постоянен психически тормоз от съпрузите им.
Когато настъпил редът на Анжелика, тя казала „не“ — твърдо, смело и решително.
Родителите ѝ, неспособни да приемат нейното неподчинение, я затворили у дома. Забранили ѝ да ходи на училище. Не ѝ позволявали да излиза, освен до тоалетната. Храната ѝ носели в стаята. Всеки аспект от живота ѝ бил контролиран. Позволени били само онези приятели и разговори, които одобрявала майка ѝ.
Но дори в изолацията Анжелика намерила начин да се свърже тайно с един познат на семейството — момче, което харесвала още от дете. Общували през прозореца: вечер той стоял на двора и четял по устните ѝ. Двамата мечтаели да избягат. Той започнал да спестява пари.
Една вечер ѝ прошепнал:
— Време е. Приготви се.
Анжелика опаковала вещите си в два куфара и ги спуснала през прозореца с вързани чаршафи. Оставало само да дочака удобния момент.
Когато входната врата останала открехната и без надзор, тя се измъкнала навън и побягнала, без да се обръща назад.
Заедно с момчето заминали в друг град. Започнали всичко отначало. Семейството ѝ ги търсело, заплашвало ги, опитвало се да ѝ навреди. Но въпреки страха и гнева, Анжелика все още копнеела да види родителите си.
Един ден се престрашила да им се обади:
— Добре съм. Искам да се върна, но само ако отмените сватбата.
Отговорът на майка ѝ я пречупил:
— Или се връщаш и се омъжваш за човека, когото сме избрали, или за нас си мъртва.
Минали трийсет и пет години. През цялото това време Анжелика не получила нито едно обаждане, нито поздрав за рожден ден. Днес тя е майка на трима сина, а децата ѝ никога не са виждали своите баба и дядо.
Когато сестра ѝ Клара се самоубила на 25, неспособна повече да търпи насилието в принудителния си брак, Анжелика решила да действа.
Родителите убеждавали Клара да мълчи и да бъде „добра съпруга“. Казвали ѝ, че мъжът просто „така изразява емоциите си“. Но Клара не издържала. Заляла се с бензин и се запалила.
След смъртта ѝ Анжелика създала организацията „Карма Нирвана“ — за да се бори срещу принудителните бракове и да спасява момичета, изправени пред същата съдба.
Благодарение на нейната решителност и дългогодишна борба, във Великобритания принудителните бракове били официално признати за престъпление. По данни на BBC организацията вече е помогнала на над 50 000 души.
Днес Анжелика е баба. Но най-голямото ѝ постижение не е това — най-важното е, че е прекъснала веригата на насилието. За своите деца. За бъдещето.
Ако тази история ви е развълнувала, споделете своите мисли — всяко мнение има значение.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
