реклама
Отгледана съм от баба ми, на която дължа всичко, което имам. За това съм й вечно благодарен.
Когато бях на три години, родителите ми се разведоха.
Баща ми замина за друга жена и оттогава не си спомни нито веднъж за моето съществуване за 25 години. Всички грижи за моето възпитание и финансова подкрепа паднаха върху плещите на майка ми. Тя работеше на две работи, за да ни издържа, а баба ми помагаше, като ме гледаше, защото живеехме в нейния апартамент.
От постоянно претоварване и умора майка ми се разболя много. Тя почина, когато бях на 10 години. Приех много тежко нейното заминаване. Оттогава баба ми изцяло пое възпитанието ми, като жертва здравето и живота си, за да ме направи достоен човек.
Пенсионирана, тя работеше като пазач и шиеше вкъщи, защото трябваше някак да свързва двата края. На 15-годишна възраст също започнах да работя, за да й помагам: чистех къщите на съседите, миех колите, събирах боклука и раздавах листовки. Учех добре и се стараех да не огорчавам баба си, за да не й създавам излишни грижи.
Никога не съм виждал баща си през всичките тези години.
Минаха годините. Завърших, намерих работа, създадох семейството си.
Баба ми почина преди пет години и нейният апартамент остана за мен. Със съпругата ми живеем в него, очаквайки раждането на първото ни дете.
И тогава, преди седмица, на вратата на нашия апартамент се звънна. Отворих вратата и видях пред себе си възрастен мъж с побеляла коса и неприятна миризма.
– Здравей, синко. Липсвах ли ти – каза той.
– Кой си ти? – попитах.
– Аз съм твоят баща. Не ме ли позна?
– Не. Баща ми отдавна го няма в живота ми.
– Тежко болен съм и имам нужда от помощ. Виждам, че живеете добре, имате собствен апартамент. Няма да изгониш баща си, нали?
„Нямах нужда от теб през всичките тези години и сега също не ми трябваш! Тръгвай си!“
Блъснах вратата. Не искам да го виждам повече.
Някой ще каже, че съм погрешил, че е било егоизъм, но не ме интересува. Мисля, че постъпих правилно. Нека си отиде там, където е бил през цялото това време. Не ми трябва.
Никога няма да нараня сина си, както направи баща ми. Ще го възпитам като достоен човек.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]