реклама
Боб Холис закъсняваше.
40-годишният мъж току-що беше получил обаждане от болница във Флорида, че се е родило момиче и той е вписан като баща.
Двамата със съпругата му нямаха собствени деца и вече бяха осиновили три, защото осиновяването беше кауза, в която и двамата искаха да участват. Затова им трябваше по-голям дом, а именно заради това Боб правеше ремонт.
Той беше особено внимателен по отношение на приемните деца, защото и самият той е бил такова. Израснал с мисълта, че един ден ще приеме колкото се може повече деца под своя покрив.
„Ако мога да помогна на тези деца да пораснат и да станат най-добрата версия на себе си, ще знам, че съм направил огромна разлика“, беше казал на съпругата си, докато обсъждали темата.
Боб имал и две пораснали деца от предишния си брак с бившата си съпруга Елън.
Две години след развода срещнал втората си съпруга, Мери, и след няколко месеца връзка се оженили. Опитвали се да имат дете, но без успех.
Един ден упоритостта им се отплатила — Мери заченала.
След като взел решение, Боб резервирал билет за Мери, която била в седмия месец, за Флорида — място, което тя винаги искала да посети.
Но веднага след пристигането си във Флорида, жената влязла в преждевременно раждане и била откарана в болница. За съжаление, починала по време на раждането, а Боб получил известие, че заради новороденото е нужно да замине незабавно.
Когато самолетът му кацнал, той наел кола и отишъл в болницата, където му казали, че съпругата му е починала.
Там го посрещнала доброволка в интензивното отделение — 82-годишна вдовица.
— Какво се случи? — попитал той веднага, щом влязъл в кабинета ѝ.
— Седнете, господин Холис — казала тя спокойно.
— По-добре ще е да остана прав — отвърнал той.
— Съжалявам за загубата ви, господин Холис, но съпругата ви получи усложнения при раждането на вашето дете.
При тези думи Боб се разплакал горчиво, а госпожа Стикс тихо го наблюдавала, оставяйки го да скърби. След няколко минути тя прочистила гърлото си и проговорила:
— Разбирам, че сте дошли за детето, но трябва да се уверя, че имате всичко необходимо, за да се грижите за него.
— Обадете ми се, ако имате нужда от нещо — казала тя по-късно.
Когато стигнал до изхода за качване на самолета, служителката на гишето отказала да го пусне.
— Това ваше дете ли е, сър? — попитала тя.
— Разбира се, че е — отвърнал той.
— Съжалявам, но тя изглежда твърде малка, за да лети със самолет. На колко дни е?
— На четири дни. Сега може ли да мина? — настоял Боб.
— Съжалявам, сър, но трябва да представите акт за раждане и да изчакате, докато детето навърши поне седем дни, за да пътувате — казала жената строго.
— Какво? — възкликнал ядосано Боб. — Искате да остана тук още няколко дни? Нямам семейство, при което да отседна, затова трябва да се прибера още днес.
— Съжалявам, това е политиката — отвърнала тя и насочила вниманието си към следващия пътник.
Тъкмо се готвел да прекара нощта на летището, когато си спомнил за госпожа Стикс от медицинския център. Не искал да я притеснява, но нямал избор, а нощта наближавала.
— Здравей, Мередит — казал той по телефона. — Имам нужда от помощта ти.
„Състраданието все още съществува на този свят“, помислил си Боб.
Той останал в дома на госпожа Стикс повече от седмица, преди да се върне в Тексас.
Бащата не можел да повярва колко щедра е била тази жена и винаги я наричал истински ангел. Дори бебето му сякаш я харесвало — засиявало и се усмихвало, щом чуело гласа ѝ.
По време на престоя си Боб разбрал, че тя имала четири пораснали деца, седем внуци и три правнука.
След като получил акта за раждане на дъщеря си, му било позволено да се прибере у дома, но той продължил да поддържа връзка с възрастната жена, която му помогнала.
На нейното погребение към него се обърнал адвокат и му казал, че госпожа Стикс му е завещала част от наследството си, както и на собствените си деца.
В чест на нейната доброта, Боб дарил сумата на благотворителна организация, която основал заедно с четирите ѝ деца.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
