реклама
На 81 години почина известният български кинооператор и режисьор Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му. Роден е на 14 юни 1943 г. в село Остров, Оряховско. Завършва операторско майсторство във ВГИК – Москва.
Като оператор заснема някои от най-обичаните и популярни български филми от 70-те и 80-те години: „Вилна зона“, „Мъжки времена“, „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мера според мера“, „Време разделно“, „Последни желания“, „Служебно положение ординарец“, „А сега накъде?“. Работи с най-големите български режисьори: Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.
Дебютира като режисьор след промените със „Сирна неделя“ (1993). Най-успешният му режисьорски опит е „Откраднати очи“ (2015) за възродителния процес, за който Весела Казакова получава наградата за най-добра актриса от Международния кинофестивал в Москва. Сценария Спасов пише заедно с Нери Терзиева, а във филма участват още Валери Йорданов, Ицхак Финци, Мария Каварджикова, Стоян Алексиев и др.
Сред авторските му филми са още „Пеещите обувки“ за Леа Иванова и „Живи комини“.
Георги Дюлгеров пише за него в книгата си „Биография на моите филми“:
„Той има вродено, от Бога дадено, чувство за композиция. По време на „Изпит“ аз току надничах в камерата да проверя композицията. Не му се доверявах. Високомерно бях решил, че той няма достатъчно изобразителна култура. Не беше ходил много-много по изложби, а аз прекарах кажи-речи една трета от студентското си време в музея за изобразително изкуство „Пушкин“ в Москва. В Ленинград дни подред съм висял в „Ермитажа“. Изучавах композициите на големите майстори, анализирах ги. Особено се задълбочавах в портретите. Направих за себе си откритие – че очите и устните са противоположни. Очите изразяват душата, а устните – характера. Те конфликтуват помежду си и в съчетанието на тази борба си личат големите портретисти.
Напомпан с такова самочувствие, аз доста се препирах със Славчо как да композираме кадрите, докато един ден той разреши споровете ни соломоновски:
– Ето ти камерата! Композирай си кадъра така, както ти считаш за добре! Заснеми го! После аз ще заснема моя. И ще видим резултата на чаршафа!
Слава Богу, като гледахме двата кадъра на екрана, аз имах куража да призная поражението си…
Оттогава престанах да надничам в камерата на Славчо. В последните си филми стигнахме до безмълвна жестикулация. Аз питам:
– Какво хващаш?
Той показва с длани крупността. И работим.“
Поклонението пред Радослав Спасов ще се състои на 22 октомври, вторник, от 11.30 ч. в столичната църква „Св. Седмочисленици“.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our