реклама
Странната находка на рибаря край морето
Един рибар дръпнал парче тел, стърчащо от калта на брега, и извадил предмет с необичайна форма. Когато по-късно измил находката във водата, останал напълно смаян, щом разбрал какво всъщност държи в ръцете си.
Рано сутрин край брега
Рибарят пристигнал на брега рано сутринта, както правел почти всяка събота. Небето вече било ясно, но навсякъде се усещали следите от бурята, преминала предната нощ. Силен дъжд бил залял района, а вятърът тласкал вълните право към сушата.
Морето било изхвърлило на брега какво ли не – счупени дъски, водорасли, пластмасови бутилки и ръждясали метални парчета.
Мъжът вървял бавно по мократа глина с гумени ботуши и търсел спокойно място, където да хвърли въдицата си. Той обичал да лови риба в тишина и винаги избирал места далеч от хората.
Странната тел в калта
Точно тогава забелязал нещо необичайно.
От гъстата кал се подавало тънко парче тел.
Първоначално искал просто да го подмине. След буря брегът често се пълни с подобни неща. Но в тази тел имало нещо странно – стърчала почти вертикално, сякаш била закрепена за нещо скрито под земята.
Мъжът се приближил, навел се и опитал да я издърпа с пръсти.
Телта не помръднала.
Борбата с калта
Тогава хванал с двете ръце и дръпнал по-силно. Земята около нея леко се размърдала, но предметът сякаш бил заседнал здраво в калта.
– Какво ли е това… – промърморил той и се подпрял по-дълбоко в лепкавата почва.
Дръпнал отново – първо внимателно, после по-рязко. Калта сякаш се опитвала да задържи предмета и го засмуквала обратно.
Мъжът усещал как телта се впива в дланите му дори през ръкавиците. Няколко пъти почти се отказал, но любопитството вече го държало здраво.
Разклащал телта наляво и надясно, дърпал с къси, резки движения и от време на време спирал, за да си поеме дъх.
Нещо тежко излиза от земята
Накрая земята издаде глух, лепкав звук.
Нещо тежко започна бавно да се измъква от калта.
Мъжът направи последно усилие и предметът най-сетне изскочи навън. Той едва успя да го задържи, за да не падне обратно в лепкавата маса.
Формата беше странна.
Целият предмет беше покрит с дебел слой кал и не можеше да се разбере какво е. Контурите бяха закръглени, но на места и ъгловати – нещо, което веднага събуди неприятни мисли в съзнанието му.
По гърба му премина студена тръпка.
– Само да не е… – помисли си той.
Без да се бави, реши да занесе находката до водата.
Неочакваното разкритие
Той се приближи до морето и започна внимателно да измива калта. Вълните се търкаляха върху предмета, а той с ръце отстраняваше лепкавата глина, опитвайки се да разбере какво е извадил от земята.
Първо се появи гладка повърхност.
После се очерта нос.
След това – устни.
Мъжът замръзна на място.
Още малко кал се отми и от водата към него се появи познато лице с каменни къдрици.
Изненадата
Рибарят се изправи рязко и втренчено погледна находката.
Това беше глава от статуя на Александър Пушкин.
Няколко секунди той просто стоеше мълчаливо. Само преди минута беше убеден, че е извадил нещо свързано с престъпление и дори му мина мисъл да се обади в полицията.
Сега вече му се струваше почти смешно.
Най-вероятно някой е изхвърлил стара статуя в морето, а бурята през нощта просто е върнала каменната глава обратно на брега.
Мъжът още веднъж погледна каменното лице на поета, въздъхна тежко и се усмихна леко.
– Е, добре ме уплаши, Александър Сергеевич… – каза той тихо и остави находката върху сухия пясък.
Дисклеймър:
Тази история е художествено пресъздадена и има информативно-развлекателен характер. Имената и детайлите могат да бъдат променени с цел литературна адаптация. Всякакви прилики с реални събития или личности са случайни.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
