реклама
Сестра ми Ерин стана майка на момченце на име Ноа и цялото семейство пътува няколко щата, за да отпразнува дългоочакваното пристигане на новия член на семейството.
Развълнувана да видя племенника си, купих купчина бебешки неща и плюшено мече за Лили – моята прекрасна кръщелница, която сестра ми беше осиновила преди около две години.
Когато пристигнахме в предградията, където живееше Ерин, забелязах, че пластмасовата пързалка на Лили вече не е в двора. Малката градина, която двете засадихме през лятото, също липсваше. Учудена, почуках на вратата, и в момента, в който влязохме с нашите родители, Ерин се появи, държейки сина си в ръце.
– Всички, това е Ноа! – каза тя радостно и обърна бебето към нас.
Докато се оглеждах, видях, че всички играчки на Лили липсват, включително рисунките ѝ и снимките, които преди бяха гордо поставени из всекидневната.
Накрая попитах, все още усмихната и държейки подаръка си:
– Ерин, а къде е Лили?
С безразличие, което никога не бях виждала у човек, сестра ми отвърна:
– О, върнах я!
Сигурна, че не съм чула правилно, помолих за пояснение:
– Какво означава, че си я „върнала“?
Видях лицата на нашите родители да застиват – и те се чудеха какво става.
– Винаги съм мечтала да бъда майка, а сега, когато имам Ноа, защо да ми е нужна дъщеря? – каза Ерин. – С Лили всичко ще е наред, ще ѝ намерят друго семейство.
Не можех да повярвам на ушите си.
– Ерин, ти нормална ли си? Това момиче те наричаше „мамо“ цели две години. Тя не е играчка, която можеш да върнеш, тя беше твоя дъщеря!
Но сестра ми явно не смяташе, че решението да изостави осиновената си дъщеря е голяма работа.
– Спокойно, сестричке – каза тя. – Тя не беше моя. Не е като да се отказвам от собствено дете. Лили беше просто… временна.
Думите ѝ разбиха сърцето ми. Как можеше да бъде толкова жестока? Какво си е мислила, когато е взела такова безумно решение?
В този момент всички мои спомени с Лили минаха като на филм пред очите ми. Тя беше моето сладко момиче, утехата ми през трудните ми загуби, моята кръщелница. А сестра ми я беше дала… просто така!
Оказа се, че Ерин и съпругът ѝ не искали да делят любовта си между Лили и биологичния си син. Най-ужасното беше, че двамата смятаха, че това не е нищо сериозно. Дори ме обвиниха, че преувеличавам.
Докато спорехме, на вратата се почука. За изненада на Ерин, това беше кармата, която дойде при нея.
Двама служители от Дирекция „Закрила на детето“ поискаха да разговарят с Ерин. Съседът, с когото тя често имаше конфликти, веднага бил сигнализирал службите за решението ѝ да се откаже от осиновената си дъщеря, щом в живота ѝ се появило биологично дете.
– Имаме въпроси относно процеса по осиновяване и способността ви да осигурите стабилен дом за сина си – каза жената, която се представи като Ванеса.
– Имаме основания да вярваме, че сте прекратили осиновяването твърде прибързано и сте пропуснали задължителните консултации преди отказа от попечителство над Лили.
Ерин и съпругът ѝ Дейвид твърдяха, че са спазили закона, но Ванеса им обясни, че службите са уведомени за връщането на вече законно осиновено дете без никакъв план за преход, което поставя под въпрос техния родителски капацитет.
Ерин избухна в сълзи, но аз не изпитвах никакво съжаление. Не можех да остана около нея и миг повече, затова си тръгнах.
Всичко, за което мислех, беше Лили. Исках да знам къде е и как се чувства. Но да разбера това не беше лесно — информацията за местонахождението ѝ не беше публична.
За щастие, благодарение на адвоката си, успях да намеря Лили. Тя беше настанена в приемно семейство. Сърцето ми се сви. Преди сестра ми да я осинови, Лили вече беше преминала през няколко приемни домове, а сега преживяваше същото отново.
За щастие получих право на посещения, а скоро след това подадох документи за осиновяване. Лили беше огромна част от живота ми и, за разлика от сестра ми, аз никога нямаше да я изоставя.
Не беше лесно — нужно бе време, търпение и купища документи, но накрая Лили беше там, където ѝ е мястото — до мен.
Когато процесът завърши, съпругът ми Арън ме прегърна и каза:
– Най-после успяхме.
Неговата подкрепа и любовта му към Лили значеха света за мен.
Миналата седмица Лили навърши шест години. Имахме прекрасно рожден ден за нея.
Понякога все още крие храна, страхувайки се, че ще ѝ я вземат, и сънува кошмари, но с времето всичко ще се подобри. Дълго беше убедена, че е направила нещо лошо и затова сестра ми я е изоставила.
Лили – осиновената дъщеря, от която сестра ми се отказа – стана моят свят.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
