реклама
Син толкова се срамува от своята едноока майка, че я крие от света и отказва да я допусне на своето дипломиране.
Малцина изобщо знаеха, че Дерек Райдър има майка. Когато приятелите му говореха за своите родители, Дерек мълчеше. Никога не канеше никого у дома – нито за видеоигри, нито за филм.
От началното училище чак до последната година в гимназията никой не беше прекрачвал прага на къщата на Дерек. Когато започна да излиза с момичета, им казваше: „Виж, мамо е странно религиозна, няма да позволи да имам връзка…“ – но това беше само лъжа, за да не им представя истината.
Истината беше грозна – Дерек се срамуваше от майка си. Не искаше хората да знаят, че тя изглежда като персонаж от филм на ужасите. Майка му имаше само едно око, а лявата страна на лицето ѝ беше покрита с белези.
Гейл Райдър беше такава, откакто Дерек помнеше. Когато беше малък, не му правеше впечатление – тя си беше просто неговата майка. Но когато порасна, започна да вижда как другите реагираха на нея.
Той осъзна, че майка му не е като другите – тя беше „грозна“. Още в първия му учебен ден видя как другите майки се дръпнаха, дори когато тя носеше огромни тъмни очила и шапка.
– Не искам да ме водиш до училището, мамо! – каза ѝ същата вечер. – Мога да вляза сам.
– Но скъпи, всички майки водят децата си в клас… А ти си още малък! – отвърна Гейл.
– Ти си чудовище! – изкрещя Дерек. – Чух майката на Боби да го казва и сега всички ще мислят, че и аз съм чудовище!
И оттогава Гейл никога повече не влезе в училището. Тя само го оставяше пред портата и си тръгваше със сълзи по бузата. Синът ѝ се срамуваше от нея, а това късаше сърцето ѝ.
Що се отнася до Дерек, той беше доволен, стига Гейл да стоеше извън обществения му живот – представяше я като отшелничка, религиозна фанатичка, каквото и да е, само да скрие истината.
Но когато наближи денят на дипломирането, Дерек изпадна в паника. Беше избран за първенец на випуска, а директорът го потупа по рамото:
– Е, момчето ми, надявам се най-после да се запознаем с майка ти! Искам лично да я поздравя!
Майка му? Дерек не можеше да я заведе на дипломирането! Всички щяха да разберат! Какво да прави? Тази вечер той потърси агенция за актьори и нае актриса.
Жената, която избра, беше образът на майката, която винаги бе искал – красива, приветлива, без белези. Дерек я инструктира как да се облече, какво да каже, и организира „майка му“ да дойде да го вземе.
Когато Гейл видя сина си с тога и шапка, възкликна:
– Дерек! Днес ли е? Дай ми малко време да се облека!
– Да се облечеш? За какво? – попита той.
– Ами, за да дойда на дипломирането ти, скъпи! – отвърна тя.
– Няма да дойдеш! – каза студено Дерек. – Цял живот съм те криел. Мислиш ли, че точно на най-важния ми ден искам да показваш грозното си лице?
Единственото ѝ око се насълзи.
– Дерек – прошепна тя, – как можеш да бъдеш толкова жесток?
– Признай си, мамо, ти си чудовище! – изкрещя Дерек. – Винаги съм се срамувал от теб. Наех друга жена да те замести. Разбра ли сега?
Гейл пребледня. Кимна и тихо каза:
– Сине мой, съжалявам…
Но Дерек вече беше обърнал гръб и излязъл. Две седмици по-късно замина за колеж в Калифорния и никога повече не потърси майка си.
Десет години по-късно Дерек научи, че майка му е починала. Погребението било организирано от нейни приятели, но тя оставила на сина си къщата и значително наследство.
Значително наследство? Дерек беше шокиран. Майка му бе плащала образованието му, изпращайки чекове всеки месец заедно с писма, които той никога не четеше. Но не беше очаквал да е останало нещо повече.
В родния си град той се срещна с адвоката на майка си, Тери Арлингтън.
– Господин Райдър – каза адвокатът, – майка ви ви остави близо 700 000 долара плюс къщата, която е оценена на над 1,5 милиона.
– Но… Не разбирам! Майка ми живееше скромно. Баща ми я изостави, не ѝ остави нищо… – възкликна Дерек.
– Това бяха застраховката и обезщетението, разбира се – обясни Арлингтън. – Нима не знаете?
– Не! – отвърна объркан Дерек. – За какво говорите?
– Господин Райдър, когато сте били на три години, сте се приближили до непознато куче в парка. Майка ви е видяла и се е хвърлила между вас и животното. В резултат на това е била жестоко нахапана, ослепяла и обезобразена за цял живот.
– Но… това щях да бъда аз… – прошепна Дерек, а очите му се напълниха със сълзи.
– Винаги съм смятал майка ви за една от най-смелите и всеотдайни жени, които съм срещал – добави адвокатът тихо. – Истинска героиня. Сигурен съм, че сте бил много горд с нея.
Думите на адвоката ехтяха в ушите на Дерек, докато вървеше към гробището. Намери гроба на майка си, падна на колене и заплака:
– Мамo… Ти ме спаси, а аз те нараних толкова жестоко… Мамo, прости ми…
От този ден нататък Дерек се закле никога повече да не крие истината. Намери една от малкото снимки на майка си – с големи очила, които прикриваха белезите – и я постави на бюрото си.
Всеки път, когато я гледаше, си спомняше за жертвата ѝ, за нейната доброта и за собствената си жестокост.
Какъв е поуката от тази история?
Бъдете горди с майките и бащите си, независимо как изглеждат. Дерек беше суетен и егоистичен и се отнесе с презрение към майка си заради външността ѝ.
Разкаянието е товар, който безмилостните носят до края на живота си. Когато Дерек разбра, че майка му е обезобразена, защото го е спасила, той никога не си прости.
–––
Този разказ е вдъхновен от история на наш читател и е написан от професионален автор. Всякакви съвпадения с истински имена или места са напълно случайни. Всички изображения са само за илюстрация.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
