реклама
В края на XIX век възрастната вдовица Мария пристига да работи на изоставеното имение Санта Рита. Новият ѝ работодател, мълчаливият и строг Жоаким Мендеш, ѝ възлага задача: да разчисти стар, отдавна затрупан кладенец в края на земите.
Местните го наричат „мъртвият кладенец“ и твърдят, че там някога е загинала жена-робиня. Мария не вярва в призраци и се заема с работа. След часове почистване забелязва нещо странно: дълбоко под мрака проблясва каменна стълба, скрита във вътрешността на кладенеца — очевидно съоръжение, за което никой никога не е говорил.
В този момент зад нея се появява самият Жоаким — не строг и сдържан, а внезапно уплашен. Забранява ѝ дори да гледа надолу, бързо заковава кладенеца и ѝ дава твърде голямо възнаграждение, като я предупреждава да не се доближава повече.
Но Мария не се отказва.
Тя се връща при кладенеца и слиза по стълбата — в тъмен коридор с древни знаци по стените. В дъното открива огромна зала и в центъра ѝ — каменен диск, който се движи като жив.
Когато плочата се разтваря, отдолу се надигат сенки. Сред тях е и жената Роза — духът, за който местните шушукат. Но тя вече не прилича на човек. Зад нея се появява още по-ужасяващо същество — голямо, шестокрако, с плочи по тялото и ужасяващо женско лице в очите.
На повърхността
Жоаким усеща какво се случва и отива при стария Адалберту — пазител на тайните на рода Мендеш. Старецът казва истината: под имота спи древно създание, затворено преди поколения. Родът Мендеш поддържа печата с цената на собствената си кръв. Докато съществува наследник — създанието не може да се освободи.
Но Жоаким вече е последният от рода. Затова печатът отслабва… и чудовището се събужда.
Старецът го изправя пред единствения избор: смъртта на последния Мендеш ще затвори завинаги това, което е под земята.
Финалът
Под земята съществото се приближава към Мария. Навън земята трепери. Мария крещи на Жоаким да не слиза — тя разбира, че „сенките“ търсят него, не нея.
Жоаким взема ритуалния нож. Прощава се с починалата си съпруга, обръща се към кладенеца… и скача вътре.
Тъмнината поглъща всичко. Чудовището замръзва. Тените изчезват. Каменната плоча се затваря от само себе си.
Когато Мария идва в съзнание, колодецът е вече затворен. Старият пазител е издъхнал до него. Жоаким го няма — само капки прясна кръв по дъските показват какво е сторил.
Мария разбира, че истината никога не трябва да се разкрива. Преди да си тръгне, чувà шепот отдолу:
„Obrigado, Maria…“
Гласът на Роза — но този път свободен.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
