реклама
— Ксения! Къде се губиш? Гостите чакат кафето вече половин час! И нарежи тортата на по-големи парчета! Василий Тимофеевич обожава сладко! — гласът на Елена Петровна, свекървата, се разнесе из цялото жилище.
Ксения пое дълбоко въздух, опитвайки се да сдържи раздразнението си. В хола бяха седнали около десет души – цялата рода на съпруга ѝ. Сергей, както винаги, се бе настанил доволно в креслото и разказваше истории, докато тя тичаше между кухнята и стаята.
— Идвам, Елена Петровна! Сега ще донеса всичко — извика Ксения, докато вадеше чашите от шкафа.
Последните шест месеца просторният им тристаен апартамент бе станал като семеен ресторант за роднините на мъжа ѝ. Всяка събота или неделя някой звънеше и без капка свян съобщаваше, че ще дойде на гости — при това не просто „на гости“, а на обилна трапеза.
Ксения внесе подноса с кафето в хола. За миг разговорите притихнаха.
— Най-после! — възкликна Елена Петровна, вдигайки вежди. — Помислихме, че кафето ще остане само обещание.
Общият смях на роднините премина през Ксения като студена вълна.
— А тортата къде е? — попита чичото на мъжа ѝ, Василий Тимофеевич, галейки изпъкналия си корем. — Няма да седим само с чашите, нали?
— Сега ще я донеса — отвърна тя с принудена усмивка.
Когато се върна в кухнята, Сергей я последва.
— Какво е това лице? — намръщи се той. — Изглеждаш така, сякаш си на погребение.
— Сергей, изморих се. Всяка събота и неделя е едно и също.
— Какво значи „едно и също“? Това е семейството ми. Имат право да идват. А ти се държиш така, сякаш ти правиш услуга.
— Нямам нищо против гостите — отвърна Ксения, докато режеше тортата. — Но защо не може поне понякога да се съберем в кафене? Или у майка ти? Нали и тя има голям апартамент.
— Ксюш, не започвай — опита се да я успокои той, прегръщайки я през раменете. — Знаеш колко е важно за мама всички да сме заедно. След като баща ми…
— Знам — прекъсна го тя. — Но всяка събота чистя, готвя, сервирам, а накрая чувам само забележки.
— Недей така. Мама просто иска всичко да е перфектно.
— В моя апартамент — тихо добави Ксения.
— В нашия апартамент — поправи я той. — Донеси тортата, че иначе мама пак ще започне.
След седмица всичко се повтори. В четвъртък Елена Петровна звънна, сияеща от радост:
— В събота ще отпразнуваме рождения ден на Катенька!
— Елена Петровна, имаме планове за събота — опита се да откаже Ксения.
— Какви планове? — учуди се свекървата. — Сергей нищо не е казвал! Аз вече поканих всички. Какво ще има на масата?
Ксения стисна телефона.
— Нищо няма да има. Няма да приемаме гости.
— Ти си егоистка! — възмути се Елена Петровна. — Катенька навършва осемнайсет! Не можеш ли за един ден да се направиш на добра снаха?
Когато Сергей се прибра от работа, Ксения вече кипеше от гняв.
— Майка ти отново е решила всичко вместо нас! — посрещна го тя.
— Ксюш, не се ядосвай. Катька има рожден ден само веднъж в годината.
— А ние искахме да отидем при моите родители! Първият път от три месеца!
— Ще отидем другата седмица — махна той с ръка. — Не прави драма.
В събота апартаментът отново бе пълен с хора. Ксения стоеше над печката, поднасяше, прибираше, миеше. Гърбът я болеше, краката ѝ пулсираха, но никой не предложи помощ.
— Ксения, салатата е пресолена — забеляза сестрата на мъжа ѝ, Наталия. — Миналия път беше безсолна. Реши се вече!
— Золовката ти е придирчива — засмя се Елена Петровна. — Ксюша, донеси минерална вода. И лед!
Вечерта се проточи безкрайно. Ксения механично вършеше всичко, с фалшива усмивка. Когато последните гости си тръгнаха, тя остана да мие планини от съдове.
— Мама каза, че не си била особено любезна — появи се Сергей на вратата.
— Сереж, от шест сутринта съм на крак. Омръзна ми да съм прислужница в собствения си дом.
— И какво предлагаш? Да забраня на роднините си да идват?
— Не. Но нека поне да помагат или да носят нещо. Майка ти идва с празни ръце и се държи като генерал.
— На мама ѝ е трудно да готви, боли я гърбът.
— А мен не ме боли ли? — повиши тон тя. — И аз не съм на двайсет!
Два дни по-късно Елена Петровна отново звънна:
— В събота ще дойда с приятелките си на чай.
— Добре, Елена Петровна. До събота.
— И направи онези медени сладки. Галинка ги обожава!
Ксения затвори телефона и този път не направи нищо. Не почисти, не сготви. За пръв път от много време спа до девет, после си направи кафе и отвори книга.
— Ти защо не се приготвяш? — учуди се Сергей. — Мама ще дойде с приятелки.
— Знам.
— И?
— Нищо.
— Как така „нищо“?! — лицето му се издължи. — Ти добре ли си?
Ксения не отговори.
— Аз тръгвам за работа — каза той объркано. — Но внимавай, мама ще се обиди.
В дванайсет звънецът иззвъня. На прага стоеше Елена Петровна с пет дами — всички с червило и празнични костюми.
— Заповядайте — посочи им Ксения към хола.
Свекървата огледа коридора, намръщи се, но нищо не каза. Жените оставиха обувките си и се настаниха.
— Ксюша, болна ли си? — попита Елена Петровна с престорена загриженост. — Изглеждаш… не особено добре.
— Не, Елена Петровна, чувствам се чудесно — усмихна се Ксения.
Свекървата веднага се запъти към кухнята.
— Къде е масата? Къде са сладките? — разнесе се гласът ѝ. — Забрави ли, че ще дойдем?
— Не съм забравила — отвърна Ксения спокойно, кръстосвайки ръце.
— Тогава защо нищо не е готово?! — възмути се тя. — Гостите чакат!
— Това е моят апартамент. И повече няма да ви обслужвам.
Елена Петровна отстъпи назад, стиснала гърдите си.
— Какво?! Как смееш?!
— Смей се, Елена Петровна. Достатъчно дълго търпях вашите събирания, забележки и заповеди. Край.
— Ти… ти… неблагодарнице! Сергей те извади от нищото!
— Никой не ме е спасявал. Този апартамент е мой, купен преди да срещна Сергей.
От хола се чу шепотът на приятелките.
— Ние толкова направихме за теб! — крещеше Елена Петровна. — Приехме те като своя!
— А аз какво? — отвърна Ксения. — Превърнах се в домашна помощница ли?
— Момичета, тръгваме! — каза свекървата и закрачи към вратата. — Няма да търпя такива обиди!
— Това не са обиди — спокойно отвърна Ксения. — И да, вървете си. Повече не идвайте без покана.
Жените бързо се измъкнаха, мятайки уплашени погледи.
— Ще съжаляваш! — хвърли последна реплика Елена Петровна. — Сергей ще научи всичко!
Ксения затвори вратата и въздъхна. За първи път от месеци ѝ беше леко. Седна на дивана и отвори отново книгата си.
Около три следобед Сергей нахлу в апартамента.
— Полудя ли?! — изкрещя още от прага. — Мама плаче! Приятелките ѝ са в шок!
— Здравей, Сережа — каза тя спокойно.
— Не ми казвай „здравей“! Защо си унизила майка ми?!
— Не съм я унижавала. Просто отказах да продължавам с безкрайните ѝ сбирки.
— В нашия апартамент!
— В моя, Сережа. Ти живееш тук благодарение на мен.
— Тоест моите роднини вече не могат да идват?
— Могат. Но само с покана. И без изисквания за царски маси.
— Егоистка си! Мислиш само за себе си! А семейството? Традициите?
— Какви традиции? Да ме експлоатират? Да критикуват всяко ястие?
— Никой не те критикува!
— Сережа — приближи се тя, — половин година слушам само: „недосолено“, „пресолено“, „пирогът не е като преди“. Уморих се.
— Извини, че семейството ми не е перфектно! — извика той. — Но това е моето семейство и ти трябва да го уважаваш!
— А ти кога последно ме уважи? Попита ли ме какво искам аз?
— Нормална жена се радва на гостите на мъжа си!
— А нормален мъж защитава жена си, не я превръща в слугиня!
Тишина. После той изсъска:
— Значи така. В неделя мама пак ще дойде, и ти ще ѝ се извиниш.
— Не.
— Ще го направиш! Иначе…
— Иначе какво?
— Ще отида при мама!
— Прекрасно — спокойно каза тя. — Събирай си нещата.
— Какво?!
— Събирай и върви. Свършено е, Сергей. Омръзна ми да бъда постелка за вашата фамилия.
— Изгонваш ме?
— Да. И знаеш ли какво? Това е най-доброто решение от години.
Той метна две чанти през рамо.
— Това не е краят. Ще се върна!
— Не се връщай — отвърна тихо Ксения, затваряйки вратата след него.
Останала сама, тя обиколи апартамента. За първи път отдавна въздухът беше лек, а пространството — нейно. Пусна любимата си музика и се усмихна.
Утре ще бъде нов ден — без крясъци, без изисквания, без нуждата да угажда на чужди капризи. Ден, който най-после ще принадлежи само на нея.
Текстът е художествена измислица. Всякакви съвпадения с реални лица или събития са напълно случайни.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
