реклама
Неотдавна бях на кратък двучасов полет – но той ми остави спомен, който никога няма да забравя.
В началото всичко изглеждаше напълно обикновено: седнах на мястото до пътеката, средното остана празно, а до прозореца седна млада жена.
Около десет минути след излитането поведението ѝ започна да става странно. Свали си чорапите, съблече си пуловера и остана само по къс топ. След това извади храна и започна да яде, като дъвчеше толкова шумно, че беше невъзможно да не се забележи.
Но най-лошото предстоеше. Тя вдигна мръсния си, очевидно немит крак и го постави върху сгъваемата масичка на празното място – точно пред мен. Миризмата беше непоносима, едва не ми стана лошо. Опитвайки се да остана учтив, се наведох към нея и тихо казах:
— „Извинете, но не сте единственият пътник тук. Моля, съобразявайте се и с другите.“
Тя извъртя очи и подхвърли пренебрежително:
— „Мястото е празно. Мога да правя каквото си искам.“
В този момент станах, поисках от стюардесата чаша горещо кафе и се върнах на мястото си. После – напълно „случайно“, разбира се – разлях кафето право върху мръсния ѝ крак.
Тя подскочи и извика:
— „Какво, по дяволите, правите?!“
Аз я погледнах спокойно и отвърнах:
— „О, съжалявам, спънах се. Но знаете ли, в претъпкан самолет е по-безопасно – и доста по-възпитано – да държите краката си там, където им е мястото.“
Лицето ѝ пламна. Избърса крака си с няколко салфетки и вече не посмя да го протегне отново. До края на полета стоеше тихо като мишка.
Този ден ме научи на нещо важно: прекалената учтивост понякога кани неуважение. Някои хора разбират граници само когато им ги поставиш ясно и твърдо.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
