Вдовец носи бели рози на гроба на съпругата си, но като се прибира у дома, вижда същите цветя в кухненската ваза

Неговата 17-годишна дъщеря Мередит и синът му Дейвид, 25, далеч не бяха впечатлени. Твърде дълго бяха свидетели на жестокостта му към Мери.

Unsplash

Ако и децата на Харолд и Мери да смятаха, че той играе роля, те скоро разбраха, че това е роля, която той възнамерява да продължи да играе, вероятно до края на живота си. Мъжът стана набожен и всяка неделя след литургия посещаваше гроба на жена си.

Тази конкретна неделя той й занесе букет от перфектни рози в цвят слонова кост с най-бледа розова руменина в самото сърце на всяко листенце. Изхвърли розите, които беше купил миналата седмица, и изми мраморния надгробен камък.

Той нежно проследи името на Мери и прошепна:

— Любима съпруга и майка… Винаги. — Харолд избърса една заблудена сълза, каза молитва за Мери, след което се отправи към дома, където го чакаше изненада.

— Мередит!— той се обади и влезе в кухнята, където намери дъщеря си да подрежда внимателно букет от същите рози в цвят слонова кост, които той беше купил за Мери!

— Откъде ги взе? — попита той.

Unsplash

— Здравей, татко — каза Мередит. — Един стар приятел на мама се появи, след като излезе. Той дойде да я посети и беше толкова шокиран да научи, че я няма… Горкият човек се пречупи.

— Приятел? — рязко попита Харолд. — Какъв приятел? Майка ти нямаше приятели!

Очите на Мередит пламнаха.

— Това, което искаш да кажеш, е, че не й позволяваше да има приятели! Е, тя имаше! Този мъж беше съсипан. Той искаше да знае къде е погребана, затова му казах.

— Казала си на някакъв мъж къде е майка ти? — изкрещя ядосано Харолд.

— Тя е мъртва, татко! — Мередит изпищя веднага в отговор. — Можеш да се освободиш от глупавата си ревност и подозрение! Тя е мъртва! — Но Харолд не слушаше. Той скочи в колата си и се върна към гробището.

Unsplash

Тичаше по грижливо поддържаните пътеки, докато стигна до гроба на Мери и там стоеше мъж. Харолд направи две крачки и сложи тежка ръка на рамото на мъжа.

— Кой си ти? — изкрещя той. — Какъв си на жена ми?

Мъжът се обърна и отметна ръката на Харолд от рамото си. Беше висок и красив с изискано поведение и приблизително на възрастта на Харолд. Той погледна Харолд в очите и отговори:

— Предполагам, че вие сте съпругът на Мери. Аз бях мъжът, който я обичаше.

— Бил си неин любовник? — побесня Харолд със свити юмруци. — Знаех си…

Мъжът каза тихо:

— Кажи още една дума за Мери и ще те нокаутирам, ти, лигав малък грубиян! Не, не бях любовник на Мери, но исках да бъда. Исках да бъда неин съпруг.

Unsplash

— Аз съм нейният съпруг! — извика Харолд. — Аз съм този, който я обичаше!

— Знаеш ли как се запознах с Мери? – попита мъжът. — Бях лекар в спешното отделение, когато тя влезе със счупена ръка, след като я хвърли по стълбите. Тогава видях всички синини. Знаех какъв си, исках тя да отиде в полицията за помощ.

— Опитал си се да настроиш жена ми срещу мен… — каза Харолд с наранен глас.

— Да — каза мъжът спокойно. — Когато я видях втори път, вече бях влюбен в нея. Тя беше бременна – това беше първото й бебе – но й казах, че ще се оженя за нея, ще отгледам бебето като свое. Знаеш ли какво тя каза?

— Не. — прошепна Харолд.

Unsplash

— Тя каза — каза мъжът с тъга в гласа. — Тя каза, че ще бъдеш унищожен, ако си тръгне. Че тя е единственият човек, който някога те е обичал, и ако те изостави… Така че си тръгнах, отсъствах 25 години, до днес.

Харолд плачеше. Без обичайните си показни звучни хлипове, той плачеше, сякаш сърцето му се изтръгваше от мястото му в гърдите — и точно това чувстваше. Но човекът не беше приключил с него.

— Обичах я. — каза той тихо. — Бих й дал всичко, бих направил всичко, за да я направя щастлива. Ти не заслужаваше обичта й – и не знаеш колко много ми се иска да ме обичаше по този начин.

Харолд се взираше в мъжа и пред очите му проблясваха образи: всеки груб жест, всеки удар, всяка жестока дума, която бе казал на Мери, сега свидетелстваше противнего.

Unsplash

Щеше да е нужно много малко, за да я направи щастлива, той знаеше това — само няколко думи и усмивка — но вместо това беше опетнил дните й с подлия си дух, жестокостта си.

Докато мъжът, който обичаше жена му, гледаше, Харолд падна на колене пред гроба й и наистина скърбеше за нея и за начина, по който беше отровил и пропилял живота и на двамата. Той повтаряше отново и отново:

— Обичам те, Мери, обичам те, моля те, прости ми“

Нямаше отговор и може би никой не го слушаше, но малка златна пеперуда пърхаше надолу и благослови рамото му с целувка. Дали това беше благословия от любящ дух или дарът на прошката?