реклама
Ема винаги е имала трудни нощи. Понякога се събужда с плач, друг път напикава леглото си, а понякога просто стои и втренчено гледа стената, сякаш не присъства. Надявах се, че присъствието на Евън ще ѝ помогне, но това не се случи.
Преди няколко месеца започнах да забелязвам как Евън всяка нощ около полунощ става от нашето легло. Когато го попитах защо, той ми каза, че спи на дивана, защото го болял кръстът. Повярвах му, докато една нощ не станах и не видях, че диванът е празен.
Вратата към стаята на Ема беше леко открехната, а слабата оранжева светлина от нощната лампа придаваше странен, мек оттенък на всичко. Тогава го видях – Евън лежеше до нея и я беше прегърнал през раменете. Инстинктивно го попитах какво прави там.
Той ми обясни, че чул Ема да плаче, отишъл да я провери и явно е заспал до нея. Не зададох повече въпроси, но в мен се загнезди усещането, че нещо не е наред. През останалата част от нощта не успях да мигна.
Въпреки че знаех, че може да навредя повече, отколкото да помогна, реших да поставя малка камера в стаята на Ема. Казах на мъжа си, че пробвам домашната охранителна система, но истината беше, че просто трябваше да знам какво се случва.
Няколко вечери по-късно прегледах записите. Около 2 след полунощ видях как Ема се изправя в леглото, с широко отворени, но празни очи. Започна да се движи бавно из стаята, като се удари леко в стената, преди да спре. След няколко минути Евън влезе. Наведе се, каза ѝ нещо тихо, нежно я върна в леглото и внимателно я зави. Изглеждаше така, сякаш го е правил много пъти – не се паникьоса, не се стресна, просто знаеше какво се случва.
На следващата сутрин заведох видеото при лекар. Той ми обясни, че Ема лунатикства. Според него това е реакция на стрес, която се проявява при деца, преживели раздяла.
Години по-рано, след развода ми, я бях оставила при майка ми за около месец, докато си намеря работа. Беше съвсем малка и аз си мислех, че дори не е разбрала отсъствието ми, камо ли да го преживее тежко.
Когато признах на Евън какво съм направила, той не се ядоса. Каза само, че Ема има нужда да се чувства защитена.
Оказа се, че той е разбрал още от самото начало, че тя говори и ходи насън, затова се уверявал, че е наблизо всяка нощ, когато уж спял на дивана. Не ми го споменал, за да не ме тревожи, вярвайки, че всичко ще отмине с времето.
Бях благодарна, че Евън е част от живота на дъщеря ми. С неговото присъствие семейството ни се почувства завършено. И знам със сигурност, че Ема има огромен късмет да има до себе си такъв отдаден и грижовен човек.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
