реклама
С Дмитрий бях омъжена 30 години. Отгледахме две деца. Но щастие така и не намерих.
Ожених се на 19. След година родих първото дете, а само година по-късно – второто. През това време мъжът ми започваше кариерата си. Тогава беше дребен началник, а сега постигна всичко, за което някога мечтаеше.
Аз обаче посветих целия си живот на семейството. Едва преди пет години започнах работа — като продавачка в магазин.
Сама съм научила и съпруга, и децата, че всичко ще върша аз. И сега помощ от никого не чакам. Всяка сутрин преди работа приготвям закуска, след това тичам на смяна, прекарвам целия ден на крак. Като се прибера, трябва да почистя след всички, да измия съдовете и пак да готвя, защото и мъжът, и децата ядат само прясно приготвена храна. Това също е моя вина — аз ги разглезих. Но не се оплаквам, колкото и трудно да ми е. Много ги обичам.
Неведнъж приятелки са ми казвали:
– Разглези своя Олег. Той ти се е качил на врата и вече дори не забелязва колко даваш. Пази се, да не си навредиш от собствената си доброта.
– Какво говорите, – отговарях. – Олег ме обича и никога няма да ме остави.
Но отдавна вече е изстинал към мен. Разбирам, че не сме млади, и не очаквам пламъци на страст, но през всичките тези години той нито веднъж не ми е подарил букет цветя. А за подаръци да не говорим – просто не беше прието.
Тази година обаче мислех, че ще си спомни. Все пак се навършиха 30 години откакто си дадохме обет пред Бога. Купих му електронен часовник, сложих го в красива кутийка, приготвих вечеря и чаках Олег да се прибере.
– Здравей, любов моя. Хайде да вечеряме.
Но той дойде, дори не ме поздрави и направо си легна.
Стана ми ужасно обидно. Не исках нищо особено — просто букетче и едно „Честито“. Ако беше проявил желание да отбележим този ден, дори пари имах спестени — тридесет хиляди. Отделях по малко, спестявах, икономисвах. Но той дори не се сети. И децата също — те вече живеят отделно.
На следващата сутрин станах рано. Нищо не сготвих, а направо заминах за града. Върнах часовника в магазина и реших да се погрижа за себе си. Направих си прическа, боядисах косата, направих маникюр и педикюр. В огледалото едва се познах. След това обиколих магазините и си купих всичко, за което години наред само мечтаех.
Към обяд Олег ми се обади:
– Къде си? Кога ще е закуската? Колко още да чакам?
Мълчаливо затворих телефона. В този момент най-сетне осъзнах, че за него, както и за децата, аз съм просто безплатна слугиня.
Седнах в едно кафе, отпих глътка кафе и реших — заслужавам повече. Дотук! Утре подавам молба за развод.
А вие — какви отношения имате със съпруга си? Какво бихте направили на мое място?
Дисклеймър:
Тази история е вдъхновена от реални човешки преживявания, но е художествено пресъздадена. Имената, ситуациите и детайлите са променени с цел защита на личните данни. Всякакви прилики с реални лица или събития са напълно случайни.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
