реклама
Озовах се в болницата след първия си опит за интимна близост.
Седях на болничното легло, ръцете ми бяха побелели от напрежение, докато стисках металната рамка. Сълзи се стичаха по лицето ми, а най-добрата ми приятелка и една сестра държаха краката ми, докато друга поставяше марля, за да спре силното кървене.
Хората често казват, че първият интимен опит остава завинаги в съзнанието ти. Аз също ще го помня – но не заради романтика или неловкост, а защото приключи с кръв по леглото, пода и в банята, и с няколко часа в спешното отделение.
След това преживяване реших да споделя историята си, за да предупредя други момичета и млади жени — защото никой не трябва да минава през това. Най-вече заради нуждата от по-добро и честно сексуално образование.
Бях в края на тийнейджърските си години, когато за първи път преживях интимност с момчето, с което излизах.
Той беше запазил хотелска стая, но в ума ми дори не беше минавало, че това ще бъде първият ми път. Бях напълно неподготвена.
Още преди да стигнем до хотела, нервите ми бяха крайни — стомахът ми се свиваше, дланите ми се потяха. Не знаех как да се държа, какво да кажа, чувствах се не на място.
Всичко стана твърде бързо и без нежност. Липсваше доверие, липсваше спокойствие. Почувствах остра болка и осъзнах, че нещо не е наред. Когато видях кръвта, в мен се надигна паника. Тя беше ярка, свежа и изглеждаше, че няма край.
Момчето ме попита с ужас:
– Защо кървиш толкова?
Нямах отговор. Болеше ме, а гледката на кръвта беше като от кошмар – леглото, подът, всичко беше обляно.
Опитах се да използвам дамски превръзки, но кървенето не спираше. След шест подред реших да потърся помощ. Обадих се на спешния номер и ме попитаха дали всичко е било по взаимно съгласие и да опиша случилото се. Казаха ми веднага да отида в най-близкия медицински център.
До този момент бях почти припаднала няколко пъти, усещах замайване и изтръпване по цялото тяло. Устата ми беше пресъхнала, а мисълта, че семейството ми може да разбере, ме плашеше ужасно.
В центъра ми казаха, че трябва веднага да отида в спешното. Телефонът ми се изплъзна и падна, докато едва стоях на краката си.
В колата към болницата почти изгубих съзнание. Шофьорът спря, купи ми вода и вафли, за да се свестя. Успях да се свържа с най-добрата си приятелка и тя дойде при мен, когато вече бях приета в отделението.
Там ме прегледаха двама гинеколози и няколко сестри. Една от тях ми каза, че ако кървенето не спре до следващия ден, ще трябва операция. След изследванията откриха разкъсвания по двете стени на влагалището. Казаха, че може да са причинени от груба проникване или просто защото не съм била готова и отпусната.
След това поставиха марля, за да спрат кървенето. До този момент бях изгубила доста кръв – повече от десет превръзки за няколко часа.
Една сестра ми помогна да облека еднократно бельо, а на края на леглото лежеше дантеленото бельо, което бях купила специално за повода — сега изглеждаше като горчива ирония.
Бях уплашена, объркана и в същото време някак абсурдно спокойна. Казах на медицинския персонал, че не искам родителите ми да разбират, защото у дома това е табу.
Израснах в южноазиатско семейство, където темата за интимността се смята за забранена. Майка ми често повтаряше:
„Не се доверявай на мъжете, те обещават любов и брак, а после си тръгват.“
Тази нощ в болницата не можах да спя. Проверяваха кръвното ми, вземаха проби, следяха температурата ми. Имах поставен катетър, което беше изключително неприятно.
На следващия ден говорих с гинеколог, която се усмихна и каза:
„Интимността не трябва да бъде свързана с болка. Когато си готова, ще бъде различно.“
Кимнах, макар все още да бях уплашена.
Престоях две нощи в болницата. Кървенето спря ден след постъпването ми. Изписаха ме след като извадиха марлята — болезнен момент, но вече се чувствах по-добре.
Не казах нищо на родителите си. Те мислеха, че съм преспала при приятелка. Не можех да споделя, защото знаех, че няма да ме разберат.
Когато говорих с приятелките си след това, някои ми признаха, че и техният първи опит е бил болезнен или неловък. Тогава осъзнах колко малко се говори открито за това.
Този опит ме научи на нещо важно — че близостта трябва да бъде комфортна, желана и основана на доверие. Без спокойствие, нежност и готовност тялото се затваря, а не откликва.
Проучване сред над 3000 жени показва, че една трета не са били готови за първия си интимен контакт, а 22% съжаляват, че са прибързали. Повече от половината споделят, че са изпитали болка, а мнозина са били уплашени.
Необходим е по-широк разговор за интимността — не само как да се предпазваме, а как да познаваме тялото си, да се чувстваме сигурни и спокойни. Много училища учат само въздържание или безопасност, но не говорят за емоционалната страна, която е също толкова важна.
Ако бях имала тази информация тогава, може би щях да се чувствам уверена, да знам какво ми харесва и да мога да кажа „спри“ или „така не се чувствам добре“.
Важно е младите жени да знаят, че първата интимност не трябва да бъде болезнена и не всички кървят. Аз кървях, защото не бях готова, не бях спокойна, бях прекалено напрегната и уплашена.
Не потърсих близост в продължение на година — исках тялото ми и съзнанието ми да се възстановят.
Когато отново се осмелих, усещането беше напълно различно — не болезнено, а просто ново, като мускул, който дълго не е бил използван.
Сега интимността за мен не е нещо, което предизвиква тревога. Тя е източник на щастие, доверие и взаимност.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
