реклама
Тя се включи в търг… Милионер плати за една нощ с нея — и откри, че е девствена
Мария Сантос притисна чело в студеното стъкло на градския автобус и гледаше как блестящите кули на центъра изчезват в далечината. Телефонът ѝ отново избръмча с ново съобщение от болницата. На по-малкия ѝ брат, Диего, му беше необходима операция в рамките на три седмици, иначе лекарите вече не гарантираха, че ще оцелее. Числото на екрана тежеше като смъртна присъда: 200 000 долара. Тя беше продала всичко, което притежаваше, работеше двойни смени в художествената галерия и беше взела назаем от всеки приятел, който все още вдигаше телефона. И въпреки това едва беше събрала 20 000. Сметката беше проста и жестока. Път напред нямаше — и чудо не се задаваше.
— Изглеждаш като човек, който носи целия свят на раменете си — прозвуча глас до нея.
Мария се обърна и видя как колежката ѝ, Патриша Монро, се плъзна на седалката до нея. В по-възрастните, добри очи на Патриша сякаш имаше твърде много прозорливост.
— Чух за Диего. Много съжалявам — каза тихо тя.
Мария кимна, удържайки сълзите. Ако започнеше да говори за това, можеше съвсем да се разпадне. Диего имаше нужда тя да е силна.
Патриша се поколеба, после извади телефона си.
— Знам, че звучи налудничаво, но чух за нещо. Едно събитие. Не е това, което си мислиш, но може да реши проблема ти за една нощ.
— Патриша, не мога да правя нищо незаконно — поклати глава Мария.
— Не е незаконно. Просто е нетрадиционно — отвърна Патриша и ѝ показа дискретен уебсайт. — Това е благотворителен търг, на който богати хора наддават за придружители за светски събития. Всичко е прозрачно. Договори, охрана, пълна дискретност.
Мария се втренчи в екрана, сърцето ѝ биеше учестено. Отзивите говореха за съдбоносни суми, които помагат на отчаяни хора да намерят решения на невъзможни проблеми. Но идеята да я „наддават“ като произведение на изкуството я накара стомахът ѝ да се свие.
— Не мога — прошепна тя.
Три дни по-късно Мария стоеше пред хотел Гранд Вю — бляскав лукс, толкова далеч от нейната реалност. Жената, която я посрещна в частния апартамент, беше безупречно облечена, сребристата ѝ коса — събрана в съвършен кок.
— Госпожице Сантос, аз съм Катрин Уелс. Благодаря, че дойдохте. Позволете ми да обясня как точно протича вечерта.
Катрин изложи детайлите с делова ефективност. Търгът беше само с покани, посещаван от проверени заможни личности, които търсят компания за предстоящи светски прояви. Всичко се документираше, беше законно и защитено с железни договори. Физическа интимност никога не се изискваше и винаги оставаше изцяло по преценка на придружителя. Средните оферти варираха между 50 000 и 300 000 долара.
— Бихте била идеална за нашата вечерна витрина. Естествена красота, истинско присъствие. Тези мъже различават фалша от километри — обясни Катрин.
Мария подписа документите с треперещи ръце, сякаш с всеки подпис продаваше по парче от душата си. Но когато си спомнеше бледото лице на Диего в болницата и смелата му усмивка, с която я уверяваше да не се тревожи, знаеше, че би подписала и хиляда пъти.
Залата на търга беше по-елегантна, отколкото Мария си бе представяла. По-скоро приличаше на ексклузивна изложба, отколкото на пазар. Меко осветление, класическа музика и безупречно облечен персонал създаваха атмосфера на изтънчен лукс. Другите жени зад кулисите бяха зашеметяващи, уверени — същества, родени за този свят. Мария беше с проста черна рокля, тъмната ѝ коса падаше в естествени вълни по раменете. Почти без грим — не можеше да се преобрази в някой, който не е.
Когато извикаха името ѝ, Мария усети, че краката ѝ омекват. Светлините бяха толкова ярки, че едва виждаше публиката — само сенчести фигури на елегантни маси. Наддаването започна от 50 000 долара и числата бързо се изкачваха. Зави ѝ се свят, сякаш беше извън тялото си. Тогава в залата разсече глас като нож:
— 500 000 долара.
Настъпи тишина. Дори водещият на търга изглежда се шокира, преди да възвърне самообладание:
— Продадено! Купувач номер дванадесет, 500 000 долара.
Погледът на Мария се замъгли. Това беше повече от двойно над сумата, която ѝ трябваше за операцията на Диего. Нереално. Немислимо. Прекалено.
Катрин я въведе зад кулисите.
— Господин Блекууд ще се срещне с вас за кратко, преди да финализираме уговорката. Това е крайно необичайно. Той никога не е присъствал на такива събития, камо ли да наддава.
Когато Себастиан Блекууд се обърна, дъхът на Мария секна. Беше по-млад, отколкото очакваше — може би в средата на трийсетте, с тъмна коса и очи, които сякаш обхващаха всичко за миг. Костюмът му беше съвършено скроен, стойката — на човек, свикнал да владее всяко помещение.
— Госпожице Сантос — гласът му беше нисък и премерен. — Моля, седнете.
Мария приседна на края на кожения диван, твърде напрегната, за да се отпусне. Себастиан остана прав, пазейки хладна дистанция.
— Нуждая се от придружителка за серия бизнес събития през следващия месец — започна той. — Вечери, галавечери, едно пътуване в чужбина. Когато се налага, ще отседнете в гостуващ апартамент в дома ми. Всичко ще бъде документирано и професионално.
Любопитството надделя у Мария.
— Защо наддадохте толкова много?
Челюстта на Себастиан леко се стегна.
— Защото в момента, в който стъпихте на онази сцена, разбрах, че не ви е мястото там — и исках да се уверя, че никога повече няма да се върнете.
Неочакваната доброта в думите му накара очите на Мария да парнат.
— Парите ми трябват за операцията на брат ми. Той има рядко сърдечно заболяване.
— Знам — отвърна той и я стресна. — Разпитах за вас, след като реших да наддавам. Брат ви ще бъде опериран в Mercy General Hospital. Вече съм уредил всичко. Утре сутринта парите ще бъдат преведени по сметката ви.
Мария скочи, поразена.
— Не разбирам. Вие дори не ме познавате.
— Не, не ви познавам — призна той, погледът му беше пронизващ. — Но разпознавам отчаянието, когато го видя. А за разлика от повечето хора в този град, вашето отчаяние е заради друг, не заради самата вас.
— Какво искате от мен? — прошепна Мария.
— Честно казано, още не съм напълно сигурен — каза Себастиан и ѝ подаде визитка. — Приберете се. Проверете брат си. Утре кола ще ви закара до офиса ми и ще обсъдим детайлите на нашата уговорка. Давам ви дума, че ще бъдете третирана с уважение.
Главата на Мария бучеше, когато напусна хотела. Кой всъщност беше Себастиан Блекууд? Защо избра точно нея? И защо усещаше нещо разкъсано под идеалната му външност?
На следващата сутрин пристигна лъскава черна кола, чийто шофьор беше учтив и мълчалив, докато прекосяваха града. Когато спряха пред кулата на Blackwood Technologies, стомахът на Мария се сви. Сградата — бляскав монумент от стъкло и стомана — символ на всичко, което тя никога не би могла да има.
В кабинета си Себастиан обясни очакванията си с прецизност. Предстояха пет големи събития в следващите шест седмици: технологична конференция в Сан Франциско, две благотворителни гала вечери, частна вечеря с международни инвеститори и едноседмичен бизнес ретрийт в Барселона. Мария трябваше да го придружава на всяко от тях, като се представя за негов романтичен партньор, за да бъдат удовлетворени социалните очаквания в бизнес средите му.
— Защо ви е нужна някоя, която да се преструва? — попита Мария. — Сигурна съм, че човек на вашата позиция може да има който пожелае партньор.
Изражението на Себастиан помръкна.
— Защото всеки на моята позиция иска нещо. Достъп до бизнеса ми, до богатството ми, връзка с името ми. Отдавна се научих, че истинските отношения са невъзможни, когато са замесени власт и пари.
— Звучи самотно.
— Безопасно е — отвърна, сякаш това беше достатъчно.
Мария се наведе напред.
— Но това не е живот. Да се пазиш от болката, отказвайки да почувстваш каквото и да е.
Погледът на Себастиан потъмня и за първи път Мария видя истинския него — човек, който беше също толкова уязвим, колкото и тя.
Тази история е вдъхновена от истински събития и хора, но е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са променени с цел защита на лични данни и литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности, живи или починали, или с реални случки са напълно случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Новини Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
